Един футболен проект в България се превърна в хегемон в родната „А“ Група, правейки за смях Левски и ЦСКА. Лудогорец от момента, в който се пръкна на футболната сцена е неизменен шампион на страната, един път носител на купата на България и един път триумфира със Суперкупата на България.
Омразата към „зелените“ обаче е безгранична и нейният епицентър е именно столицата, от агитките на потъналите в дълбок зимен сън ЦСКА и Левски. Разградчани са обиждани и омаловажавани по всякакъв начин, но най – разпространения е на етническа основа – „турци“, „отбора от рЯзанград“ и т.н. Това е напълно в реда на нещата, като се има предвид, че именно „орлите“ две години под ред взимат титлата точно под носа на ЦСКА(2011/2012 Лудогорец 70 т. , ЦСКА 69 т.) и Левски(2012/2013 Лудогорец 72 т. , Левски 71 т.). Няма как фенската маса да не си избие комплексите, породени от посредствените им от дълго време насам отбори, обиждайки по горе изброения начин Лудогорец. Няма как да не боли, когато в последния кръг ти отнемат шампионскaта титла, а болкaта е още по – голяма, когато отборът сторил това е от провинцията, отбор който няма история, публика и най – важното е от град, в който има голям процент турско население.
„Турците“ от Лудогорец нямат един турчин в състава си, но не се церемонят, когато играят с ЦСКА или Левски и им мятат добър пердах почти винаги, когато ги срещнат. Левски от 6 мача срещу разградчани имат едва 2 победи и 4 поражения, а ЦСКА може да се „похвали“ с 1 победа, две равенства и 5 загуби. Даже и ние, пишейки тези редове започваме да ги мразим леко, но никога няма да отречем, че „зелените“ са поне с класа над столичните грандове и този сезон за пореден път се потвърждава това. Нека се спрем на няколко основни точки, водещи „орлите“ към трета поредна шампионска титла, по – голяма европейска слава, а също така и няколко пункта, които ще подхранват омразата към тях дълго време, или поне толкова, докато „сини“ и „червени“ не излезнат от будната кома, в която са изпаднали.
Ще започнем с корените на омразата, които дълбоко са проникнали в сърцата на публиката в София(голяма част от нея). Как да не се мрази отбор, който е „съдийски“, купува си мачовете и е напълно нормално да стане шампион по този начин – мръсни турци! Не, не сме забравили как Миньор пусна момчета, които бяха бледи юноши срещу разградчани и падна с 0-7. Слуховете за солидна комисионна за Славия, ако успее да спъне Левски в последния мач, дълго време обикаляха медиите. Да, Славия направи 1-1 на „Георги Аспарухов“, но Левски се спъна напълно сам, защото „белите“ бяха безобразно слаби и дори и те се изненадаха от това, което направиха. С две думи съдиите и парите тикат Лудогорец. С оглед собственика на „зелените“, тази хипотеза изглежда напълно реална. Няма да изпадаме в състояние на „коне с капаци“ и бихме се съгласили до някъде с нея, но – до някъде. В първенство като „А“ група, мачове се купуват и продават не от преди две години, когато Лудогорец започна да играе в елита на нашата страна. Горчивата истина е, че „черното тото“ е един от основните начини, по – малките отбори да могат да си платят лицензите, да имат за заплати и ако може да се изкара някой и друг лев няма да е зле. При условията на тази среда, в която „процъфтява“ БГ футболът, трябва да си егати балъка, за да не се възползваш от това, при условие, че имаш предостатъчно пари да си го позволиш. Да, Лудогорец по всяка вероятност се е облагодетелствал от това, но само в Разград ли купуват мачове?
Горките Левски и ЦСКА само са чували за това и бягат като „дявол от тамян“ щом имат възможността да си вземат лесни три точки. Хайде, нека бъдем реалисти и си го кажем право в очите, столичните ни грандове са едни от пионерите в купуването на срещи и фактът, че сега нямат толкова много пари, колкото имаха в миналото, за да се извършва „покупко – продажба“ на поразия, е виновен отборът от Разград, който може да си го позволи. Приемаме, че в това Лудогорец бие „сини“ и „червени“, но парите не играят на терена. В началото изброихме какво се случва, когато Лудогорец набара Левски или ЦСКА и о да, те определено ги надиграват, а понякога ги карат да изглеждат смешни. И ако си си купил всички мачове, без тези със софийските грандове, то ако паднеш от тях, няма купа, няма титла..., да ама в тях „орлите“ показват, че далеч не само с пари си печелят срещите, а имат много футболни аргументи, което е далеч по – важното. Локомотив Пловдив и Литекс са христоматиен пример как се става шампион с пари, но като се стъпи на европейската сцена, всичко лъсва и рано рано „евробойците“ се прибират със свалени гащи у нас, будейки съжаление и огромна доза срам в привържениците.
Какви са причините, заради които един изкуствено създаден отбор се превърна в чудовище, което унищожава всичко по пътя си у нас, а вече и по европейските терени? Каквото и да кажем, парите са си фактор, който стои на първо място и ще си позволим да цитираме Стойчо Младенов: „...голям футбол се прави с големи пари..“. Да, Кирил Домусчиев и брат му разполагат със завидно големи доходи, но разликата между братя Домусчиеви и г-н Тодор Батков, „Титан“, Лупи и т.н. е, че паричният поток се влага с мисъл за отбора и за неговото бъдеще, а не с мисъл да се нагушим от поредния що годе добър трнсфер и за сметка на това, да накупим един чувал футболисти от „банановите републики“, които освен да се пропият в Студентски град или в някоя от по – известните чалготеки в центъра на София, не стават за нищо друго. Собствениците на най – славните ни отбори не разбраха, че количеството не е по – ценно от качеството и това, че като вземеш 9 футболисти, двама, в най – добрия случай трима ще имат някакви качества за ниското ниво в „А“ Група. Естествено, по –голямата част са цветнокожи, за да се придаде по – голяма екзотика на първенството ни и то най – вероятно да бъде асоциирано с големите футболни лиги, където такъв тип играчи често са звезди. Естествено в България няма как да се получи този ефект, защото първо те са толкова слаби, че дори отбор в трета Лига на Англия не би се заинтересувал от тях и единственото, което предизвикват в обикновения привърженик е смях, а в по – радикалния расистки прояви. Какво прави Лудогорец? От Разград явно разбират от футбол и трансферната им политика, може да влезе в учебниците, които Левски и ЦСКА трябва да прочетат. С идването си в най-високия ешалон, Лудогорец привлече в 90% футболисти, които са играли предимно в „А“ група и няма да имат никаква нужда от адаптация.
Обраха някои и от непотребните играчи на „сините“ и „червените“ като – Мирослав Иванов, Емил Гъргоров, Йордан Минев. Взеха Александър Барт от Литекс, Христо Златински от Локомотив Пловдив, обещаващия Георги Терзиев от Черноморец, позабравения Иван Стоянов, който игра в Алания, но се състезаваше два сезона с емблемата на ЦСКА, а и се подвизаваше в Сливен(има опит в А група). За чуждестранните им трансфери какво да кажем: Марселиньо е поне с 2 класи над „пришълците“ в ЦСКА и Левски. Когато се хвърлят много пари, се прави за качествен играч – Върджил Мисиджан, а сега се сдобиха и с младия холандец Луму, който може да се окаже поредния удар. Роман Безяк израсна толкова много, че отбори от големите първенства започнаха да се облизват за словенецa.
На европейската сцена Лудогоец представя повече от достойно трибагреникът и вече е 1/16 финалист в Лига Европа. Той e единственият български отбор, който е спечелил групите в Лига Европа и дори не e допуснал загуба. Да, това се случи от второто им участие в Европа! Левски и ЦСКА? Първите с право си спечелиха прякора „евроидиоти”, а вторите лежат на лаври от почти половин век.
Дори „Лудогорец Арена”, който е с капацитет под 8000 места изглежда на европейско ниво, за разлика от разбитите „Българска Армия” и „Георги Аспарухов”.
„Зелените” нямат история! Да, нормално е, след като едва от 3-4 години са създадени, но пък за този кратък период от време пишат със златни букви своята история! Каквото и да се каже, с история или без, това е отбор, който има бъдеще, и нека да не плюем толкова върху него, а да му отдадем нужното уважение, защото в момента той е този, за който освен в България се заговори и на Стария Континент!