Върджил Мисиджан: Още не сте видели нищо от мен
951
Снимка: LAP.bg
- Върджил, как се чувстваш по време на подготовката?
- Много добре, чувствам се отлично. Радвам се, че съм здрав, вкарах един гол до този момент. Доволен съм, че отборът победи в контролите и се представя добре.
- Може ли да се каже, че отборът се подобрява от мач на мач?
- Трудно е да се каже. Може би ще получим категоричен отговор на 15-и (бел. ред. - тогава Лудогорец играе с Нефтохимик), защото ще имаме официален мач. Дотогава трябва да сме готови, защото важните мачове идват. В момента Литекс има равни точки с нас и ако искаме да сме на първо място, ние трябва да победим.
- Достатъчно ли е времето, за да сте готови на 100% за Лацио?
- Никога не знаеш дали времето ще ти стигне. Досега изиграхме много мачове и направихме доста добри неща, други пък можеха да бъдат и по-добри. Като цяло във футбола постоянно можеш да се подобряваш. Всеки мач е различен и от всеки можеш да си извадиш различни изводи.
- От 6 месеца си тук, свикна ли вече?
- Да, чувствам се напълно нормално. Всичко е по същия начин, както и в началото, няма голяма разлика. Оставам си пределно мотивиран и искам да дам най-доброто от себе си. За мен не беше много добре, че дойдох в Лудогорец в края на трансферния прозорец. Сезонът в Холандия тъкмо беше започнал и бях изиграл 2 мача и точно тогава се озовах тук. От друга страна обаче, беше хубаво, защото аз бях направил добра подготовка, отборът също беше набрал инерция, така че нещата се получиха отлично.
- Кой ти помогна най-много?
- О, определено Мичъл (бел. ред. - Бургзорг). В началото комуникирах най-много с него, защото той говори холандски, английски, български и суринамски. Не се нуждаех от чак толкова много помощ, адаптирах се по най-бързия начин. Единственото, от което се нуждаех, беше да науча български по-бързо. Не мога да кажа, че съм напреднал особено, защото това е много труден език. Няма общо нито с холандския, нито с българския. Виждам, че в отбора има момчета, които са тук повече от година, но не говорят езика.
- Кои мачове бяха по-трудни - тези в Лига Европа или в „А” група?
- Това е добър въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Мисля, че всеки мач е различен от предишния. Виждате, че се случи в Лига Европа да вървим уверено, а в България да загубим някои мачове. Аз обаче не ги деля, давам всичко от себе си независимо от противника. Това е и ключът на силния отбор, ако си на 100% във всеки мач, тогава можеш да побеждаваш.
- Но в България доста отбори ви се затварят.
- Да, това е така. Често се случва нашите съперници да се нареждат пред вратата си и да са с 10 души зад топката. Просто е важно ние да бъдем бързи и да играем разумно. В такива мачове трябва да използваш шансовете, които ти се откриват, защото може и да не са много. В тренировките наблягаме много на това и се опитваме да подобряваме играта си в този аспект.
- На какво се дължи силното представяне в Лига Европа?
- Според мен това се дължи на високото ниво в турнира. Всеки един от нас иска да покаже максимума от възможностите си, иска да се докаже. Сцената е много по-висока от „А” група и е мечта за всеки футболист. Знаете, че в Лига Европа всеки те гледа, фенове, мениджъри, други отбори и т.н. Много е приятно да играеш в евротурнирите.
- Това ли е максимумът на отбора?
- Не мога да кажа. Във футбола всичко е възможно и никога не знаеш какво ще ти предложи утрешният ден. Силно се надявам да се представим още по-силно. Лично аз си мисля, че имаме доста голям потенциал. Ако продължим да бъдем концентрирани и мотивирани, можем да направим наистина големи неща.
- А как оценяваш своето представяне?
- Лично аз съм доволен, но това не означава, че ще спра дотук. Моето желание е да се развивам. Вкарах доста голове както в Европа, така и в „А” група, и помогнах на отбора. Все още съм на 20 години, така че не съм достигнал тавана си. На този етап искам да продължа да бъда мотивиран и да се раздавам. Целта ми е да съм важна фигура за Лудогорец. Лично за себе си знам, че мога да дам още, така че хората още не са видели нищо от мен. Надявам се, че до края на сезона ще играя все по-силно и ще помогна на Лудогорец.
- Какъв стил на игра предпочиташ?
- Лично за себе си обичам да съм на крилото, да бъда на линията. Там мога да играя един на един срещу съперник. Общо взето, всеки холандец е научен на това, да играе с топката и да действа на скорост. Все пак ми харесва да влизам и навътре към полето, да освобождавам пространства, да центрирам. Искам да играя повече с топката.
- Следващият ви съперник в Лига Европа е Лацио, какво знаеш за тях?
- Гледахме няколко техни мача на видео. Знаем доста неща за тях, треньорите ходиха няколко пъти да ги гледат и на живо. Те не се представят толкова добре в Серия А, мисля, че са на 8-о място, но в никакъв случай не трябва да ги подценяваме. За мен Лацио е солиден отбор, все пак идват от много силно първенство. Имат класни играчи и нападател, който е познат в целия свят – Мирослав Клозе. За нас ще бъде много трудно да се изправим срещу тях.
- Харесваш ли българското първенство?
- Да, постепенно започна да ми харесва. Тук мачовете са интересни, има доста добри отбори и в момента първенството е доста завързано. Преди да дойда, си мислех, че нивото ще бъде много ниско, но това не е така. Има обаче една разлика, която никак не ми харесва. Обикновено в Холандия на домакинските мачове на „Вилем II” идваха 13 или 14 хиляди души, тук играем пред около 4-5 хиляди. Всеки футболист иска да играе пред пълни трибуни. Чувствам се добре, когато много хора ме гледат. Точно заради това се наслаждавам на големите мачове. Чувството да излезеш от тунела и да видиш пълните трибуни е страхотно, просто се зареждаш с ентусиазъм и енергия. Липсата на фенове е единственото нещо, което не ми харесва в България. Чувството да играеш пред пълни трибуни не може да се опише, но е уникално.
- Как реши да дойдеш в България?
- В началото ми беше доста трудно, докато реша какво да правя. Дълго мислех какво решение да взема. Играех на най-високото ниво в Холандия, но изпаднахме, така че трябваше да избирам дали да остана във „Вилем II” и да се боря да се върнем в Ередивизи. По това време обаче дойде моят агент и ми каза, че Лудогорец се интересува от мен. Говорих с моето семейство, приятелката ми, най-близките ми приятели, за да видя какво мислят те. В началото всички ме питаха „Защо? Защо искаш да отидеш в България?”. Никой не ме разбираше, никой не беше чувал за страната, за футбола, а и България е доста далеч. Аз обаче исках да дойда тук, желанието ми беше да играя на високо ниво и да се пробвам в евротурнирите. Сега обаче цялото ми семейство е щастливо за мен и се радва на успехите ми. Щастлив съм, че направих този избор.
- Свикна ли вече с живота в Разград?
- Да, но това не значи, че ми е много лесно. Животът в Разград е много по-различен от този, който съм имал в Холандия. Свикнал съм на по-големи градове, където има повече хора, а в Разград не е така, не е толкова оживено. Даже в кафенетата не е пълно и това не ми харесва. Спокойно е, но на моменти даже е прекалено спокойно, чак скучно. Ако трябва да гледам от футболна гледна точка, това е отлично, тъй като мога да се концентрирам над играта си и да мисля само за футбол. Понякога обаче е лошо, когато няма къде да излезеш или какво да правиш.
- Твоята приятелка идва ли при теб?
- Тя е идвала няколко пъти в България, но след това се прибира обратно. Има си собствени задължения и няма как да е при мен постоянно. Освен това през последните няколко месеца постоянно имахме мачове и бяхме някъде на път или в хотели. Когато приятелката ми е при мен, съм по-спокоен и се чувствам по-добре.
- За финал, ще елиминирате ли Лацио?
- Никога не знаеш какво може да ти предложи футболът. Ако някой ме беше питал същия въпрос пред 4 месеца, знам какво щях да кажа. Дори ако ме беше питал кой ще е първи от групата ни в Лига Европа, щях да кажа - ПСВ, а ние евентуално да се борим за второто място. Видяхме обаче какво се случи и как се представихме, класирахме се първи, а ПСВ дори не се класира напред. Никога не знаеш какво ще стане във футбола, времената се менят много бързо. Не мога да обещая, че ще победим Лацио, нищо не се знае. Мога обаче да кажа на хората, че ще дадем всичко от себе си и няма да се предадем. Нека да видим какво ще стане.
Вестник "7 дни спорт"
- Много добре, чувствам се отлично. Радвам се, че съм здрав, вкарах един гол до този момент. Доволен съм, че отборът победи в контролите и се представя добре.
- Може ли да се каже, че отборът се подобрява от мач на мач?
- Трудно е да се каже. Може би ще получим категоричен отговор на 15-и (бел. ред. - тогава Лудогорец играе с Нефтохимик), защото ще имаме официален мач. Дотогава трябва да сме готови, защото важните мачове идват. В момента Литекс има равни точки с нас и ако искаме да сме на първо място, ние трябва да победим.
- Достатъчно ли е времето, за да сте готови на 100% за Лацио?
- Никога не знаеш дали времето ще ти стигне. Досега изиграхме много мачове и направихме доста добри неща, други пък можеха да бъдат и по-добри. Като цяло във футбола постоянно можеш да се подобряваш. Всеки мач е различен и от всеки можеш да си извадиш различни изводи.
- От 6 месеца си тук, свикна ли вече?
- Да, чувствам се напълно нормално. Всичко е по същия начин, както и в началото, няма голяма разлика. Оставам си пределно мотивиран и искам да дам най-доброто от себе си. За мен не беше много добре, че дойдох в Лудогорец в края на трансферния прозорец. Сезонът в Холандия тъкмо беше започнал и бях изиграл 2 мача и точно тогава се озовах тук. От друга страна обаче, беше хубаво, защото аз бях направил добра подготовка, отборът също беше набрал инерция, така че нещата се получиха отлично.
- Кой ти помогна най-много?
- О, определено Мичъл (бел. ред. - Бургзорг). В началото комуникирах най-много с него, защото той говори холандски, английски, български и суринамски. Не се нуждаех от чак толкова много помощ, адаптирах се по най-бързия начин. Единственото, от което се нуждаех, беше да науча български по-бързо. Не мога да кажа, че съм напреднал особено, защото това е много труден език. Няма общо нито с холандския, нито с българския. Виждам, че в отбора има момчета, които са тук повече от година, но не говорят езика.
- Кои мачове бяха по-трудни - тези в Лига Европа или в „А” група?
- Това е добър въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Мисля, че всеки мач е различен от предишния. Виждате, че се случи в Лига Европа да вървим уверено, а в България да загубим някои мачове. Аз обаче не ги деля, давам всичко от себе си независимо от противника. Това е и ключът на силния отбор, ако си на 100% във всеки мач, тогава можеш да побеждаваш.
- Но в България доста отбори ви се затварят.
- Да, това е така. Често се случва нашите съперници да се нареждат пред вратата си и да са с 10 души зад топката. Просто е важно ние да бъдем бързи и да играем разумно. В такива мачове трябва да използваш шансовете, които ти се откриват, защото може и да не са много. В тренировките наблягаме много на това и се опитваме да подобряваме играта си в този аспект.
- На какво се дължи силното представяне в Лига Европа?
- Според мен това се дължи на високото ниво в турнира. Всеки един от нас иска да покаже максимума от възможностите си, иска да се докаже. Сцената е много по-висока от „А” група и е мечта за всеки футболист. Знаете, че в Лига Европа всеки те гледа, фенове, мениджъри, други отбори и т.н. Много е приятно да играеш в евротурнирите.
- Това ли е максимумът на отбора?
- Не мога да кажа. Във футбола всичко е възможно и никога не знаеш какво ще ти предложи утрешният ден. Силно се надявам да се представим още по-силно. Лично аз си мисля, че имаме доста голям потенциал. Ако продължим да бъдем концентрирани и мотивирани, можем да направим наистина големи неща.
- А как оценяваш своето представяне?
- Лично аз съм доволен, но това не означава, че ще спра дотук. Моето желание е да се развивам. Вкарах доста голове както в Европа, така и в „А” група, и помогнах на отбора. Все още съм на 20 години, така че не съм достигнал тавана си. На този етап искам да продължа да бъда мотивиран и да се раздавам. Целта ми е да съм важна фигура за Лудогорец. Лично за себе си знам, че мога да дам още, така че хората още не са видели нищо от мен. Надявам се, че до края на сезона ще играя все по-силно и ще помогна на Лудогорец.
- Какъв стил на игра предпочиташ?
- Лично за себе си обичам да съм на крилото, да бъда на линията. Там мога да играя един на един срещу съперник. Общо взето, всеки холандец е научен на това, да играе с топката и да действа на скорост. Все пак ми харесва да влизам и навътре към полето, да освобождавам пространства, да центрирам. Искам да играя повече с топката.
- Следващият ви съперник в Лига Европа е Лацио, какво знаеш за тях?
- Гледахме няколко техни мача на видео. Знаем доста неща за тях, треньорите ходиха няколко пъти да ги гледат и на живо. Те не се представят толкова добре в Серия А, мисля, че са на 8-о място, но в никакъв случай не трябва да ги подценяваме. За мен Лацио е солиден отбор, все пак идват от много силно първенство. Имат класни играчи и нападател, който е познат в целия свят – Мирослав Клозе. За нас ще бъде много трудно да се изправим срещу тях.
- Харесваш ли българското първенство?
- Да, постепенно започна да ми харесва. Тук мачовете са интересни, има доста добри отбори и в момента първенството е доста завързано. Преди да дойда, си мислех, че нивото ще бъде много ниско, но това не е така. Има обаче една разлика, която никак не ми харесва. Обикновено в Холандия на домакинските мачове на „Вилем II” идваха 13 или 14 хиляди души, тук играем пред около 4-5 хиляди. Всеки футболист иска да играе пред пълни трибуни. Чувствам се добре, когато много хора ме гледат. Точно заради това се наслаждавам на големите мачове. Чувството да излезеш от тунела и да видиш пълните трибуни е страхотно, просто се зареждаш с ентусиазъм и енергия. Липсата на фенове е единственото нещо, което не ми харесва в България. Чувството да играеш пред пълни трибуни не може да се опише, но е уникално.
- Как реши да дойдеш в България?
- В началото ми беше доста трудно, докато реша какво да правя. Дълго мислех какво решение да взема. Играех на най-високото ниво в Холандия, но изпаднахме, така че трябваше да избирам дали да остана във „Вилем II” и да се боря да се върнем в Ередивизи. По това време обаче дойде моят агент и ми каза, че Лудогорец се интересува от мен. Говорих с моето семейство, приятелката ми, най-близките ми приятели, за да видя какво мислят те. В началото всички ме питаха „Защо? Защо искаш да отидеш в България?”. Никой не ме разбираше, никой не беше чувал за страната, за футбола, а и България е доста далеч. Аз обаче исках да дойда тук, желанието ми беше да играя на високо ниво и да се пробвам в евротурнирите. Сега обаче цялото ми семейство е щастливо за мен и се радва на успехите ми. Щастлив съм, че направих този избор.
- Свикна ли вече с живота в Разград?
- Да, но това не значи, че ми е много лесно. Животът в Разград е много по-различен от този, който съм имал в Холандия. Свикнал съм на по-големи градове, където има повече хора, а в Разград не е така, не е толкова оживено. Даже в кафенетата не е пълно и това не ми харесва. Спокойно е, но на моменти даже е прекалено спокойно, чак скучно. Ако трябва да гледам от футболна гледна точка, това е отлично, тъй като мога да се концентрирам над играта си и да мисля само за футбол. Понякога обаче е лошо, когато няма къде да излезеш или какво да правиш.
- Твоята приятелка идва ли при теб?
- Тя е идвала няколко пъти в България, но след това се прибира обратно. Има си собствени задължения и няма как да е при мен постоянно. Освен това през последните няколко месеца постоянно имахме мачове и бяхме някъде на път или в хотели. Когато приятелката ми е при мен, съм по-спокоен и се чувствам по-добре.
- За финал, ще елиминирате ли Лацио?
- Никога не знаеш какво може да ти предложи футболът. Ако някой ме беше питал същия въпрос пред 4 месеца, знам какво щях да кажа. Дори ако ме беше питал кой ще е първи от групата ни в Лига Европа, щях да кажа - ПСВ, а ние евентуално да се борим за второто място. Видяхме обаче какво се случи и как се представихме, класирахме се първи, а ПСВ дори не се класира напред. Никога не знаеш какво ще стане във футбола, времената се менят много бързо. Не мога да обещая, че ще победим Лацио, нищо не се знае. Мога обаче да кажа на хората, че ще дадем всичко от себе си и няма да се предадем. Нека да видим какво ще стане.
Вестник "7 дни спорт"
