Сигурно е голям кеф любимият ти отбор да играе страхотен футбол, често да го дават по телевизията, да имаш възможност да го гледаш на живо, а и на всичкото отгоре този отбор да я докара дотам да си мери достойнствата със съперници от високо ниво.

А Лудогорец я докара дотам, че в момента си прави абсолютния кеф. Тренират си, играят си, обличат се в нови костюми, пътуват си, играят си, връщат се, тренират си, пътуват си, пак си играят, чакат следващия си съперник. И през цялото време се усмихват, като пращат позитивни футболни послания на всички. Дори и на тези, които не се интересуват живо от тази игра.

И всичко това лудогорците го правят, без да ги интересуват проблемите на целокупния български футбол. Какво по-хубаво от това да правиш футбол за собствено удоволствие, а и както изглежда за кеф на запалянковците.

Беше време, когато Лудогорец предизвикваше несимпатии с прекомерните си амбиции да ангажира непредубедените запалянковци на стадиона с високопарни етикети от рода на „национална кауза“. Няма такива филми! Национална кауза е националният отбор! Това не е бяла лястовица, а просто един подреден клуб с много добре играещ отбор.

Другото е друга бира и в Разград я произвеждат все по-добре, след като волно и не осъзнаха, че българинът няма нужда да му се натяква каквото и да било. Той обича сам да прецени кое му харесва и кое – не. И ето че настъпи време, в което Лудогорец се харесва все повече и повече на тези, които сами решиха, че този отбор заслужава подкрепа. Без никой да им приковава вниманието излишно и без да парадира с това колко е добър. Да, Лудогорец е много добър отбор и това е водещото, което може да накара хората да отидат на стадиона или да зарежат всичко и да застанат пред телевизора.

Сега е време, в което Лудогорец просто остава процесите да текат сами, тоест – който се кефи на футбола заради самата игра, ще дойде на стадиона заради самата игра футбол и поради обикновената причина, че не става дума за какъвто и да е футбол.

Четвъртък вечер. Настройвате се за хубав футбол. И без да сте непременно привърженик на Лудогорец, вие чисто и просто се кефите на такива моменти. Отивате на стадиона, където всичко е някак си готино, лъскаво, позитивно. Не е нужно да викате, да крещите, да обиждате съдиите или съперника. Гледате като обикновен европейски зрител. Единият отбор е български, другият е италиански. Оставете настрана бройката на небългарите в Лудогорец и бройката на неиталианците в Лацио. Глобализацията е необратим процес, но все пак вие малко или много сте на стадиона заради това, че имате все пак някаква емоционална обвързаност към единия отбор. Няма нищо лошо в това, че подкрепяте Лацио, а сте роден или в момента живеете в България. Също така и няма нищо лошо, дори е желателно да викате за Лудогорец, ако не сте от крайно настроените симпатизанти на останалите български тимове.

Това с Лудогорец не е точно приказка, не е и точно мечта. Това е нещо по-различно и не е нужно да бъде сравнявано и обличано в други епитети и други еврохоподи. На хората нещата им се получават и щом си правят сметка как да надграждат и сметката им излиза, значи кефът им е пълен. Поне засега.

А всички фенове само могат да завиждат благородно на това, което се случва на един български отбор. Нали усещате разликата? Ако не сте съгласни с това, само си припомнете онази реклама на „Мастъркард“, в която баща и син се обличат подходящо и отиват на стадиона. „Какво му трябва на човек?“.

Лудогорец постепенно и неусетно успя да приобщи абсолютно безпристрастни запалянковци, чиято обич към футбола е по-голяма от агресията, омразата и антагонизма. Това, че онзи ден публиката на Ботев аплодира съперника си, е знак, че шампионите от Разград стават симпатични и заради цялостното си поведението на и извън терена.

Отиваш на мач, защото знаеш, че няма да има димки и бомби, няма да има нецензурни скандирания, няма опасност да пострадаш от хвърлени предмети и изобщо това, което очакваш, го виждаш.

Както се казва, когато говорим за футбол от спортно-технически аспект, нека победи по-добрият и ако може това да е подкрепяният от теб отбор. Но дори и това да не стане, ти се прибираш позитивен, защото си бил на хубаво място, с хубава обстановка, с хубави хора и си гледал хубав футбол.

Загреб, Белград, Айндховен, Рим са все футболни градове и това, че Лудогорец спечели победи там, има своето място в българската история на този спорт. Тези, които отдават това на случайност, просто са объркали филма. Но каквото и да се говори, в момента Лудогорец като структура на клуба и като отбор е може би най-сполучливият продукт в България за последните години. От този момент нататък, независимо от изхода на реванша с Лацио, може да има само надграждане, защото този отбор, въпреки някои леки колебания и отклонения, има стратегия, която следва неотлъчно. Няма как да не видим и грешки, но откъдето и да го погледнем, няма как да не отчетем, че този отбор се развива добре, щом играе красив и печеливш футбол. Не е нужно да говорим за благодетеля Домусчиев, за бойците на Стойчо Стоев, за героите от еди-къде си или разни други такива, които дразнят хората. Лудогорец е такъв, какъвто е, играе готин футбол и точно поради тази причина в четвъртък много хора, които до вчера са гледали с лошото на окото към този тим, ще си вземат якето под мишница, на излизане от дома ще проверят дали не са забравили билета си и ще отидат на мач.

Желю Станков, вестник "Тема спорт"