"Пиянството" на един народ
896
Снимка: Lap.bg
Заглавието на статията съответства изцяло на една от главите в написания шедьовър от Иван Вазов – „Под игото”. Това е една от емблематичните глави в книгата на Вазов, която няма да преразказваме, а ще сравним с настоящето опиянение на нацията, по евробоеца Лудогорец Разград.
Ще подминем т.нар. патологични националисти, които биха разкритикували такава асоциация на отбор, който произлиза от регион с наличие на турско население, а великият Вазов е написал своя роман именно за борбата срещу турските поробители. Историята трябва да се помни, но не трябва да живеем в нея. Има няколко опорни точки, които ни дават смелостта да сравним еуфорията на хората, описана в главата тогава, и тази, която е сега. Ще се спрем именно на тази витална сила, която сякаш е омагьосала народа и го тласка към една обща цел. В случая не сравняваме целите, а сравняваме именно това, че има притегателен център, общо кредо, около което се обединяват много хора и което ги кара да изпитват силни емоции.
Основните опозиции в романа са: „срам – слава” и „тъмнина – светлина”. Те прекрасно могат да прилепнат към Лудогорец и българския футбол в частност, който е под сериозното иго на БФС и неговия президент Борислав Михайлов.
„Орлите” са именно новото, революционното в родната „А” група, което разчупва статуквото и кара много хора да ги харесват. Те са отборът, който може да поведе българския футбол към едно ново измерение, до което или съзнателно не му се позволява да стигне, или просто от дългите години „робство” вече не вярва, че е способен да се справи с отбори от големите първенства.
В първата опозиция „срам – слава” Лудогорец, разбира се, е олицетворение на славата. Каква по-голяма слава от тази, да си на първо място по победи в цяла Европа, оставяйки зад гърба си тимове като Арсенал, ПСЖ и Б. Мюнхен. С победата си над Лацио, момчетата на Стойчо Стоев постигнаха девети успех в Европа, който ги изкачи на големия връх. Там заедно с тях е единствено Ред Бул Залцбург. За другата част на опозицията, а именно „срам”, може да се изпишат най – малко толкова страници, колкото е „Под игото”. Ще споменем, че отпадането на Левски от казахстанския Иртиш е повече от показателно до къде сме го докарали.
Втората опозиция е „тъмнина – светлина” . Тук носител на светлината отново е Лудогорец. Разградчани са най-яркият лъч светлина в потъналата в гъст мрак „А” група. Покрай тях започнаха и други отбори да се мъчат да излязат от сумрака на родната футболна действителност и смело да вдигнат глава за едно по-добро и класно представяне. Вече все по-малко стават тимовете, които като се появят на терена, има опасност да спукат топката от кюскане. Ботев Пловдив и Литекс са другите предвестници на футболната пролет в България. Явно благотворното влияние на Лудогорец в елита на нашето първенство започна да дава плодове не само в Разград, а и в града на „люляците” и „под тепетата”. Тъмнината, за съжаление на всички обичащи футбола, обаче цари във всеки един от останалите тимове. Грандовете ЦСКА и Левски продължават да се мъчат в срещите, които играят, а ръководствата, които ги управляват, могат да бъдат определени за истински тирани, които са заробили от дълго време най-славните ни отбори.
Представянето на Лудогорец не само в Европа, но и у нас, накара много хора да повярват, че футболът е жив. Тези хора от толкова дълго време чакат и се надяват на успехи от български отбор, но уви получават само разочарования. Разочарования, които са поднесени не само от клубните тимове, но голяма част и от националния отбор, който от горещото лято на 1994 в САЩ, не е донесъл повече приятни емоции на българите. В един момент на футболната сцена излиза малкият клуб Лудогорец, който мери сили с големите грандове от Стария континент и дори ги побеждава. Няма как нацията да не се опияни от това явление и да не иска да подкрепи „зелените” в днешния мач. „Пиянството” на един народ ще напълни стадион „Васил Левски”. Хората ще подкрепят своя герой Лудогорец, който ще защити дълго мачканото самочувствие на българските тимове и ще донесе на феновете толкова жадуваната слава.
Както в „Под игото”, така и в реалния живот, предатели има, имало е и ще има. Фенове на Левски ще подкрепят своя „приятелски” клуб Лацио. Вместо всички българи да отидат и да викат докрай за нашите момчета, то около 1000 български привърженици ще скандират в противниковата агитка.
Ентусизмът, който е обхванал цяла България, е неописуем. Пример, от който настръхваме, е една от най-верните и многобройни агитки - тази на Ботев Пловдив, която стана на крака и започна да ръкопляска на Стойчо Стоев и неговите момчета преди срещата между „канарчетата” и шампионите. „Бултрасите” със своята постъпка показаха едно нещо, един процес, който е необратим:
„ и в няколко дена, тайно и полека
Народът порасте на няколко века…”
Людмил Тишев
Ще подминем т.нар. патологични националисти, които биха разкритикували такава асоциация на отбор, който произлиза от регион с наличие на турско население, а великият Вазов е написал своя роман именно за борбата срещу турските поробители. Историята трябва да се помни, но не трябва да живеем в нея. Има няколко опорни точки, които ни дават смелостта да сравним еуфорията на хората, описана в главата тогава, и тази, която е сега. Ще се спрем именно на тази витална сила, която сякаш е омагьосала народа и го тласка към една обща цел. В случая не сравняваме целите, а сравняваме именно това, че има притегателен център, общо кредо, около което се обединяват много хора и което ги кара да изпитват силни емоции.
Основните опозиции в романа са: „срам – слава” и „тъмнина – светлина”. Те прекрасно могат да прилепнат към Лудогорец и българския футбол в частност, който е под сериозното иго на БФС и неговия президент Борислав Михайлов.
„Орлите” са именно новото, революционното в родната „А” група, което разчупва статуквото и кара много хора да ги харесват. Те са отборът, който може да поведе българския футбол към едно ново измерение, до което или съзнателно не му се позволява да стигне, или просто от дългите години „робство” вече не вярва, че е способен да се справи с отбори от големите първенства.
В първата опозиция „срам – слава” Лудогорец, разбира се, е олицетворение на славата. Каква по-голяма слава от тази, да си на първо място по победи в цяла Европа, оставяйки зад гърба си тимове като Арсенал, ПСЖ и Б. Мюнхен. С победата си над Лацио, момчетата на Стойчо Стоев постигнаха девети успех в Европа, който ги изкачи на големия връх. Там заедно с тях е единствено Ред Бул Залцбург. За другата част на опозицията, а именно „срам”, може да се изпишат най – малко толкова страници, колкото е „Под игото”. Ще споменем, че отпадането на Левски от казахстанския Иртиш е повече от показателно до къде сме го докарали.
Втората опозиция е „тъмнина – светлина” . Тук носител на светлината отново е Лудогорец. Разградчани са най-яркият лъч светлина в потъналата в гъст мрак „А” група. Покрай тях започнаха и други отбори да се мъчат да излязат от сумрака на родната футболна действителност и смело да вдигнат глава за едно по-добро и класно представяне. Вече все по-малко стават тимовете, които като се появят на терена, има опасност да спукат топката от кюскане. Ботев Пловдив и Литекс са другите предвестници на футболната пролет в България. Явно благотворното влияние на Лудогорец в елита на нашето първенство започна да дава плодове не само в Разград, а и в града на „люляците” и „под тепетата”. Тъмнината, за съжаление на всички обичащи футбола, обаче цари във всеки един от останалите тимове. Грандовете ЦСКА и Левски продължават да се мъчат в срещите, които играят, а ръководствата, които ги управляват, могат да бъдат определени за истински тирани, които са заробили от дълго време най-славните ни отбори.
Представянето на Лудогорец не само в Европа, но и у нас, накара много хора да повярват, че футболът е жив. Тези хора от толкова дълго време чакат и се надяват на успехи от български отбор, но уви получават само разочарования. Разочарования, които са поднесени не само от клубните тимове, но голяма част и от националния отбор, който от горещото лято на 1994 в САЩ, не е донесъл повече приятни емоции на българите. В един момент на футболната сцена излиза малкият клуб Лудогорец, който мери сили с големите грандове от Стария континент и дори ги побеждава. Няма как нацията да не се опияни от това явление и да не иска да подкрепи „зелените” в днешния мач. „Пиянството” на един народ ще напълни стадион „Васил Левски”. Хората ще подкрепят своя герой Лудогорец, който ще защити дълго мачканото самочувствие на българските тимове и ще донесе на феновете толкова жадуваната слава.
Както в „Под игото”, така и в реалния живот, предатели има, имало е и ще има. Фенове на Левски ще подкрепят своя „приятелски” клуб Лацио. Вместо всички българи да отидат и да викат докрай за нашите момчета, то около 1000 български привърженици ще скандират в противниковата агитка.
Ентусизмът, който е обхванал цяла България, е неописуем. Пример, от който настръхваме, е една от най-верните и многобройни агитки - тази на Ботев Пловдив, която стана на крака и започна да ръкопляска на Стойчо Стоев и неговите момчета преди срещата между „канарчетата” и шампионите. „Бултрасите” със своята постъпка показаха едно нещо, един процес, който е необратим:
„ и в няколко дена, тайно и полека
Народът порасте на няколко века…”
Людмил Тишев
