Има надежда за българския футбол
872
Снимка: ludogorec.net
Досега не съм си позволявала да изказвам мнение по каквито и да е спорни мачове в българското първенство. Причината за това е проста и тя е, че веднъж, свирил ли е съдията, няма смисъл да се спори. Дали има дузпа, червен картон или просто нарушение съдията е този, който преценява и отсъжда ситуацията. Да, грешки стават и то не само веднъж. Не ги допуска и само главният съдия, а и страничните, и дори тези зад вратите. Въпросът е, че когато в по-развитите първенства съдия допусне грешка от рода на тези допуснати в последните 2 кръга на нашата „А“ група, той бива или отстранен, или глобен. В България ли? В България БФС решава да подмине повечето ситуации, като веднъж на сезон решава да накаже някого, за да се види, че прави нещо.
В никакъв случай не мога да кажа, че грешките се допускат само срещу един отбор или че се подпомага друг такъв. Не е така, просто всички българи сме свикнали да подкрепяме отборите си по най-лошия възможен начин – като плюем противниците си. Да, имаше незачетен гол срещу Лудогорец на мача им с Ботев, но там изцяло виновен бе съдията зад вратата. Ясно се видя на повторенията, че въпросният съдия не стоеше на мястото, на което трябва да бъде, за да види ясно ситуацията и от там отсъди, че топката не е влязла. Не може за неговата грешка да се обвини, който и да е от Ботев, като момчетата си оставиха сърцата на терена. Няколко дни по-късно срещу същия този Лудогорец подобен гол беше зачетен, но в европейски мач. Мач, в който, ако този съдия не си стоеше на мястото и не беше отсъдил правилно ситуацията, щеше да понесе сериозни санкции и то не от БФС. Точно на този футболен сблъсък на Националния стадион се видя отново едно лице на българския футбол, което бяхме позабравили.
Зает да гледа караниците между треньорите и собствениците на провъзгласилите се за „отбори на народа” клубове, българският запалянко беше забравил какво е да гледаш как български отбор дава всичко от себе си, за да не разочарова публиката си. Това не се беше случвало от онзи Левски на Станимир Стоилов, който ни накара да повярваме, че има надежда за българския футбол.
Последвалите години обаче и лошото инвестиране на спечелените средства отново ни върнаха в сивото ежедневие. Сега, няколко години по-късно, Лудогорец отново ни дава тази надежда. Момчетата на Стойчо Стоев излязоха на два пъти срещу Лацио и ни показаха, че дори български отбор може да се надиграва с италианците. Същото това нещо показаха след 20 години чакане и националите ни, които макар да не се класираха за Мондиал 2014, успяха с играта и желанието си за победа да върнат голяма част от запалянковците на Националния стадион. Такива мачове ? трябват на България, такива отбори като Лудогорец и Ботев(Пловдив), които не се влияят от името на съперника и се стремят да дадат всичко от себе си, не за да победят, а за да не разочароват публиката си. Много са хората, които като прочетат това, ще кажат, че всички само хвалят Лудогорец. Да, така е. Момчетата си заслужиха похвалите. Важното обаче в случая е, че те не са единственият ни отбор, който играе добре и може да ни измъкне от блатото. Да, тази година са те, но кой знае дали догодина окайващите сега Левски и ЦСКА няма да се издигнат отново. Това са отборите, с които сме израснали, точно заради това дори неутралните фенове не харесват да ги гледат в това им състояние. Всички ще стискаме палци догодина не само един, а поне 2-3 отбора да се похвалят с прозвището „евробоец” и ние феновете ще сме щастливи, защото това ще бъдат български отбори. Както сега 37 хиляди души отидоха да подкрепят Лудогорец, не защото са от Разград, не защото играят срещу Лацио и не защото някой ги е накарал, а защото са българи. Вярно, имаше и една минимална част от стадиона, която искаше да навреди не само на Лудогорец, а и на българския футбол като цяло. Защото онези фенове, оприличаващи се като фенове на Левски, не бяха такива. Познавам много сини фенове, те са левскари , но когато опре до Европа, те са българи, така че на Националния ни стадион няма място за фенски пристрастия. Затова той е Национален, защото стъпиш ли на него, няма значение от кой отбор си, от кой град си и дори какъв си по религия. На него всички ние сме БЪЛГАРИ!
Виолета Стефанова
В никакъв случай не мога да кажа, че грешките се допускат само срещу един отбор или че се подпомага друг такъв. Не е така, просто всички българи сме свикнали да подкрепяме отборите си по най-лошия възможен начин – като плюем противниците си. Да, имаше незачетен гол срещу Лудогорец на мача им с Ботев, но там изцяло виновен бе съдията зад вратата. Ясно се видя на повторенията, че въпросният съдия не стоеше на мястото, на което трябва да бъде, за да види ясно ситуацията и от там отсъди, че топката не е влязла. Не може за неговата грешка да се обвини, който и да е от Ботев, като момчетата си оставиха сърцата на терена. Няколко дни по-късно срещу същия този Лудогорец подобен гол беше зачетен, но в европейски мач. Мач, в който, ако този съдия не си стоеше на мястото и не беше отсъдил правилно ситуацията, щеше да понесе сериозни санкции и то не от БФС. Точно на този футболен сблъсък на Националния стадион се видя отново едно лице на българския футбол, което бяхме позабравили.
Зает да гледа караниците между треньорите и собствениците на провъзгласилите се за „отбори на народа” клубове, българският запалянко беше забравил какво е да гледаш как български отбор дава всичко от себе си, за да не разочарова публиката си. Това не се беше случвало от онзи Левски на Станимир Стоилов, който ни накара да повярваме, че има надежда за българския футбол.
Последвалите години обаче и лошото инвестиране на спечелените средства отново ни върнаха в сивото ежедневие. Сега, няколко години по-късно, Лудогорец отново ни дава тази надежда. Момчетата на Стойчо Стоев излязоха на два пъти срещу Лацио и ни показаха, че дори български отбор може да се надиграва с италианците. Същото това нещо показаха след 20 години чакане и националите ни, които макар да не се класираха за Мондиал 2014, успяха с играта и желанието си за победа да върнат голяма част от запалянковците на Националния стадион. Такива мачове ? трябват на България, такива отбори като Лудогорец и Ботев(Пловдив), които не се влияят от името на съперника и се стремят да дадат всичко от себе си, не за да победят, а за да не разочароват публиката си. Много са хората, които като прочетат това, ще кажат, че всички само хвалят Лудогорец. Да, така е. Момчетата си заслужиха похвалите. Важното обаче в случая е, че те не са единственият ни отбор, който играе добре и може да ни измъкне от блатото. Да, тази година са те, но кой знае дали догодина окайващите сега Левски и ЦСКА няма да се издигнат отново. Това са отборите, с които сме израснали, точно заради това дори неутралните фенове не харесват да ги гледат в това им състояние. Всички ще стискаме палци догодина не само един, а поне 2-3 отбора да се похвалят с прозвището „евробоец” и ние феновете ще сме щастливи, защото това ще бъдат български отбори. Както сега 37 хиляди души отидоха да подкрепят Лудогорец, не защото са от Разград, не защото играят срещу Лацио и не защото някой ги е накарал, а защото са българи. Вярно, имаше и една минимална част от стадиона, която искаше да навреди не само на Лудогорец, а и на българския футбол като цяло. Защото онези фенове, оприличаващи се като фенове на Левски, не бяха такива. Познавам много сини фенове, те са левскари , но когато опре до Европа, те са българи, така че на Националния ни стадион няма място за фенски пристрастия. Затова той е Национален, защото стъпиш ли на него, няма значение от кой отбор си, от кой град си и дори какъв си по религия. На него всички ние сме БЪЛГАРИ!
Виолета Стефанова
