България продължава да мечтае
859
Осем години по-късно българските запалянковци отново бяха попарени насред София и то отново от испански отбор. През 2006 год. Левски загубиха с 0:2 на препълнения национален стадион от Барселона. Снощи подобно поражение, но с 0:3 имаха и настоящите ни шампиони от Лудогорец. Разликите в двата мача са много, но аз искам да наблегна на две основни прилики.
И в двата мача футболистите се раздадоха до край на терена, дори за секунда не спираха да търсят победата и да вярват, че могат да се справят. Най-важното обаче беше това, че над 42 000 зрители по трибуните не спряха да ръкопляскат и подкрепят момчетата. Снощи беше своеобразен празник за българския футбол. Въпреки отрицателния резултат, хилядите зрители изпратиха шампионите по начин, който до скоро бяхме забравили. Те показаха, че са на стадиона не защото искат да гледат скандали и боеве, а защото обичат футбола. Онази стара игра, събираща милиони зрители по терените и пред екраните, играта, обединяваща цели народи. Тази игра снощи обедини България. Ние показахме, че все още обичаме футбола. Онзи красивия и бърз футбол, който в момента ни предлагат Лудогорец.
Не случайно цяло второ полувреме Валенсия се чудеха как да влязат в единоборство и да си изпросят нарушение, за да полежат малко по тревата. И все пак тактиката им сработи и успяха да разкъсат играта на момчетата на Стойчо Стоев, дотолкова, че изнервения вече Кишада да си изпроси червен картон. И дори тогава, при неговото напускане на терена, феновете му останаха верни, скандирайки името му. Защото истинските фенове са с отбора си не само когато печели, но и когато губи, било то и с 0:3.
Въпреки това, Лудогорец все още не е отпаднал. Нито пък феновете му са загубили надежда. Не веднъж след мача чух:” Е, какво пък, ще ги бием с 0:4”. Някои ще кажат, че отново се заблуждаваме, че това е невъзможно. Може би са прави, трябва ни едно голямо чудо, за да го постигнем, но чудеса са ставали и защо да не станат отново. Все пак Лудогорец презентираха България по най-добрия начин с оглед на сивата действителност в държавата. Те обединиха българите, на които им беше писнало да стоят пред телевизорите и да гледат караниците в Народното събрание и боевете между левскари и цска-ри. Тези хора напълниха до краен предел Националния стадион два пъти за две седмици.Те показаха, че обединението ни не е невъзможно. Просто при някои се получава по трудния начин.
За завършек искам да се обърна към момчетата от Лудогорец, техните треньори и целият екип на клуба – Благодарим Ви! Благодарим, че ни представяте прекрасно пред Европа, че не се отказвате и се борите до край. Благодарим, че ни припомнихте какво е да гледаме истински футбол по терените. Вашата приказка не е свършила, тя тепърва започва, защото това, на което Вие сложихте начало, няма край, то расте в сърцата на феновете ви.
България продължава да мечтае, не спирайте да мечтаете и Вие!
Виолета Стефанова
И в двата мача футболистите се раздадоха до край на терена, дори за секунда не спираха да търсят победата и да вярват, че могат да се справят. Най-важното обаче беше това, че над 42 000 зрители по трибуните не спряха да ръкопляскат и подкрепят момчетата. Снощи беше своеобразен празник за българския футбол. Въпреки отрицателния резултат, хилядите зрители изпратиха шампионите по начин, който до скоро бяхме забравили. Те показаха, че са на стадиона не защото искат да гледат скандали и боеве, а защото обичат футбола. Онази стара игра, събираща милиони зрители по терените и пред екраните, играта, обединяваща цели народи. Тази игра снощи обедини България. Ние показахме, че все още обичаме футбола. Онзи красивия и бърз футбол, който в момента ни предлагат Лудогорец.
Не случайно цяло второ полувреме Валенсия се чудеха как да влязат в единоборство и да си изпросят нарушение, за да полежат малко по тревата. И все пак тактиката им сработи и успяха да разкъсат играта на момчетата на Стойчо Стоев, дотолкова, че изнервения вече Кишада да си изпроси червен картон. И дори тогава, при неговото напускане на терена, феновете му останаха верни, скандирайки името му. Защото истинските фенове са с отбора си не само когато печели, но и когато губи, било то и с 0:3.
Въпреки това, Лудогорец все още не е отпаднал. Нито пък феновете му са загубили надежда. Не веднъж след мача чух:” Е, какво пък, ще ги бием с 0:4”. Някои ще кажат, че отново се заблуждаваме, че това е невъзможно. Може би са прави, трябва ни едно голямо чудо, за да го постигнем, но чудеса са ставали и защо да не станат отново. Все пак Лудогорец презентираха България по най-добрия начин с оглед на сивата действителност в държавата. Те обединиха българите, на които им беше писнало да стоят пред телевизорите и да гледат караниците в Народното събрание и боевете между левскари и цска-ри. Тези хора напълниха до краен предел Националния стадион два пъти за две седмици.Те показаха, че обединението ни не е невъзможно. Просто при някои се получава по трудния начин.
За завършек искам да се обърна към момчетата от Лудогорец, техните треньори и целият екип на клуба – Благодарим Ви! Благодарим, че ни представяте прекрасно пред Европа, че не се отказвате и се борите до край. Благодарим, че ни припомнихте какво е да гледаме истински футбол по терените. Вашата приказка не е свършила, тя тепърва започва, защото това, на което Вие сложихте начало, няма край, то расте в сърцата на феновете ви.
България продължава да мечтае, не спирайте да мечтаете и Вие!
Виолета Стефанова
