Разградският проект се състоя на пук и въпреки всичко у нас
737
„Чудото Лудогорец” постави много нови маркери и през този сезон. За трета поредна година разградският проект преобръща с хастара навън българския футбол, като разбива на пух и прах всички досегашни догми и митове. Стореното от Домусчиев, треньорския щаб и футболистите идва на пук и въпреки всичко. И сякаш казва: „може и така”.
Защото досега ни казваха, че не може.
Че няма как без ЦСКА и Левски да се пробие в Европа(мит № 1).
Че хората не се интересуват от футбол и че никой не ходи днес по стадионите(мит № 2).
Че няма как с неизвестни треньори да правиш голям отбор(мит № 3).
Че клубният футбол не може да обединява нацията(мит № 4).
Че в малките провинциални градчета голям проект е невъзможен(мит № 5).
Че от футбола у нас не може да се печели(мит № 6).
Че тим без история, публика, ветерани и харизма за нищо не става(мит № 7).
Е, ето че става. И то как.
Точно заради това Лудогорец извърши най-значимата революция в БГ футбола. Защото счупи догмите, преобърна статуквото и сложи край на заблудите. И най-важното – посочи правилния и печеливш модел. Уникалният сезон с 64 двубоя, 16-те евромача, фантастичните победи, страхотната игра, трите поредни титли, двете купи, неоспоримата доминация у нас, незабравимите мигове – всичко това е важно. Но - по-важна е революцията.
Сега, за да оцелее този проект, ще трябва неговият баща да надмогне собственото си аз. Кирил Домусчиев държи пръст на копчето, което може да изстреля още по-нависоко неговия тим. Но може и да го срине за нула време. Напълно, до земята. Така, както сме виждали да става с други подобни проекти, изцяло зависими от настроенията, бизнеса, интелекта, че дори и от любовниците на своите финансови благодетели.
В България е така – всичко е в ръцете на Чичко Паричко. И ако му е „слаб ангела” той скоростно сменя настроения и приоритети когато в един момент разочарован тегли чертата и се предава с „Баста” пред всички простотии, харчове и трудности. Тази приказка я гледахме много пъти в БГ футбола: с Илия Павлов, титаните и Васил Божков в ЦСКА, с Грашнов, Чорни и Батков в Левски, с Георги Илиев и Коко Динев в Локо Пд, с Гриша Ганчев в Литекс, с Митко Събев в Черноморец... Преди две години Домусчиев аха-аха да се присъедини към тях, бесен при отпадането от Динамо Загреб. Но се удържа. И не сбърка. Сега, като тегли чертата тази пролет, балансът му е много по-приятен. Но... апетитът идва с яденето, а богатите хора са силно зависими от своята заслепяваща ги понякога свръхамбиция.
Засега Домусчиев и неговият футболен екип стоят здраво стъпили на земята. Но знаеш ли кога на Чичко Паричко ще му падне пердето и ще му избият балансите. Освен това - като нов член на Изпълкома - разградският бос вече е задължен да погледне по-надалеч от върховете на своите лъскави чепици. И да направи така, че стореното в Лудогорец да може да се случи час по-скоро и на други места в България.
Тодор Шабански
Защото досега ни казваха, че не може.
Че няма как без ЦСКА и Левски да се пробие в Европа(мит № 1).
Че хората не се интересуват от футбол и че никой не ходи днес по стадионите(мит № 2).
Че няма как с неизвестни треньори да правиш голям отбор(мит № 3).
Че клубният футбол не може да обединява нацията(мит № 4).
Че в малките провинциални градчета голям проект е невъзможен(мит № 5).
Че от футбола у нас не може да се печели(мит № 6).
Че тим без история, публика, ветерани и харизма за нищо не става(мит № 7).
Е, ето че става. И то как.
Точно заради това Лудогорец извърши най-значимата революция в БГ футбола. Защото счупи догмите, преобърна статуквото и сложи край на заблудите. И най-важното – посочи правилния и печеливш модел. Уникалният сезон с 64 двубоя, 16-те евромача, фантастичните победи, страхотната игра, трите поредни титли, двете купи, неоспоримата доминация у нас, незабравимите мигове – всичко това е важно. Но - по-важна е революцията.
Сега, за да оцелее този проект, ще трябва неговият баща да надмогне собственото си аз. Кирил Домусчиев държи пръст на копчето, което може да изстреля още по-нависоко неговия тим. Но може и да го срине за нула време. Напълно, до земята. Така, както сме виждали да става с други подобни проекти, изцяло зависими от настроенията, бизнеса, интелекта, че дори и от любовниците на своите финансови благодетели.
В България е така – всичко е в ръцете на Чичко Паричко. И ако му е „слаб ангела” той скоростно сменя настроения и приоритети когато в един момент разочарован тегли чертата и се предава с „Баста” пред всички простотии, харчове и трудности. Тази приказка я гледахме много пъти в БГ футбола: с Илия Павлов, титаните и Васил Божков в ЦСКА, с Грашнов, Чорни и Батков в Левски, с Георги Илиев и Коко Динев в Локо Пд, с Гриша Ганчев в Литекс, с Митко Събев в Черноморец... Преди две години Домусчиев аха-аха да се присъедини към тях, бесен при отпадането от Динамо Загреб. Но се удържа. И не сбърка. Сега, като тегли чертата тази пролет, балансът му е много по-приятен. Но... апетитът идва с яденето, а богатите хора са силно зависими от своята заслепяваща ги понякога свръхамбиция.
Засега Домусчиев и неговият футболен екип стоят здраво стъпили на земята. Но знаеш ли кога на Чичко Паричко ще му падне пердето и ще му избият балансите. Освен това - като нов член на Изпълкома - разградският бос вече е задължен да погледне по-надалеч от върховете на своите лъскави чепици. И да направи така, че стореното в Лудогорец да може да се случи час по-скоро и на други места в България.
Тодор Шабански
