Лудогорец и всички останали
665
36 месеца след дебюта си в елита Лудогорец вдигна трета поредна титла. Грандиозно постижение за клуб, който доскоро не бе на футболната карта. Сега обаче нещата стоят по-различно. Пластовете в българския футбол бяха разместени и вече има нова силна фигура на сцената, която диктува модата и налага доминация подобна на ЦСКА и Левски в различни етапи в историята. Трябва да се отбележи, че докато хегемония от сини и червени е в кръга на нещата, то такава от провинциалния Лудогорец би изглеждала утопична допреди няколко години.
За разлика от първите две титли, които дойдоха с много драма и разплакаха фенове на грандовете от София, то през тази година интрига почти липсваше. Лудогорец вече бе закърпил неизбежните дупки при светкавичен растеж и преминаване на по две-три стъпала наведнъж.
Този път зелените не дадоха нито една възможност на преследвачите ЦСКА, Литекс и Ботев дори да погледнат към титлата, та камо ли да се докоснат до нея. В случаите, когато все пак някой от изредените надигнеше глава и скъсеше дистанцията, бе смачкван и връщан в реалността. А реалността е повече от ясна. Разградчани превъзхождат останалите с класа и могат да си позволят да играят като котка с мишка, докато не решат да приключат с жертвата. Затова говорят и рекордните 12 точки разлика с втория ЦСКА. Досега нито един клуб извън София не бе успявал да отвори подобна разлика.
В началото на новата глава от приказката обаче над Разград имаше тъмни облаци и сериозна буря. В рамките на седмица тимът претърпя огромен провал, дошъл да подскаже, че е нужна промяна. Първо Суперкупата се изплъзна, а след това последва и поражение от Слован Братислава с късни голове. За капак на всичко пък Любимец довърши Лудогорец на Петев на старта. В този момент логичният въпрос - това ли е краят?
Гениалният ход на ръководството със смяната на идеолога на зелената идея Петев обаче събуди отбора. Ход, който бе последван от още един сериозен удар, а именно поверяването на юздите в ръцете на Стойчо Стоев. И ако тогава назначението будеше недоумение и се чуваха много възклицания от типа „Та какъв треньор е Стоев?! Какво толкова е постигнал?“, то сега едва ли някой би оспорил избора.
Само в рамките на няколко дни от уплашено коте Лудогорец се превърна отново в лъв, готов да разкъса всеки по пътя си. Класата и мощта на тима се видяха още срещу Слован Братислава и Партизан в квалификациите на Шампионска лига. Първенците на Словакия и Сърбия бяха схрускани и изплюти. Това бе и преломният момент, в който зелените промениха курса си и поеха по нова далеч по-модерна пътека на развитие. Пътека, осеяна с хубави плочки и без гъсти храсталаци.
Тласъкът от успеха в Европа се отрази и на представянето в първенството и бяха записани пет поредни победи - над ЦСКА, Черноморец, Славия, Локо Пд и Берое. В края на август обаче бе получен и първият шамар. На „Тича“ срещу Черно море за малко картите на Стоев и компания бяха свалени на масата. И това обаче не успя да извади отбора от коловоза към титлата и още в следващия кръг като на парад бяха взети трите точки на „Герена“ срещу Левски.
Оттам нататък разградчани продължиха с лекота да преминават през съперниците и да трупат аванс. Като че ли за да остане някаква интрига в битката, Литекс взе трите точки на „Лудогорец Арена“, но футболните аргументи отново бяха на страната на момчетата в зелено.
Донякъде изненадващо ударите под кръста и типичните атаки извън терена бяха доста по-малко. Първите искри прехвърчаха едва през пролетта, след мачовете отново с оранжевите, но те бяха по-скоро заради съперничеството на високо ниво.
През пролетта дългоочакваният финален спринт на ЦСКА, Литекс и Ботев и покачване на напрежението в борбата за титлата не се осъществи. Останалите явно нямаха нито идея, нито аргументи да се противопоставят. Зелените с голяма част от резервите си трупаха важни точки. Първенството беше Лудогорец и всички останали. Борбата и интригата бяха повече за второто и третото място, отколкото за върха.
След отпадането в 1/8 финалите на Лига Европа обаче позициите на Лудогорец се разклатиха. Шампионите отстъпиха, но от нивото на останалите, а не от своите стандарти. Въпреки това в плейофите те не допуснаха нито една загуба и постигнаха голяма победа над Литекс (3:0), и без проблем взеха по 6 точки срещу Левски и ЦСКА. Единствено Ботев даде по-сериозен отпор, но в точния момент във финала за купата Стойчо Стоев и компания показаха кой е номер 1.
Категоричният триумф бетонира Лудогорец в историята и показа, че презареждането е налице. Оттук нататък остава в Разград да продължат усилено да се трудят, ако искат да останат на европейско ниво и предимството им над набиращия сили Ботев с Херо и Мъри, както и Литекс, ЦСКА и Левски да се запази.
Иво Бързаков, вестник "Тема Спорт"
За разлика от първите две титли, които дойдоха с много драма и разплакаха фенове на грандовете от София, то през тази година интрига почти липсваше. Лудогорец вече бе закърпил неизбежните дупки при светкавичен растеж и преминаване на по две-три стъпала наведнъж.
Този път зелените не дадоха нито една възможност на преследвачите ЦСКА, Литекс и Ботев дори да погледнат към титлата, та камо ли да се докоснат до нея. В случаите, когато все пак някой от изредените надигнеше глава и скъсеше дистанцията, бе смачкван и връщан в реалността. А реалността е повече от ясна. Разградчани превъзхождат останалите с класа и могат да си позволят да играят като котка с мишка, докато не решат да приключат с жертвата. Затова говорят и рекордните 12 точки разлика с втория ЦСКА. Досега нито един клуб извън София не бе успявал да отвори подобна разлика.
В началото на новата глава от приказката обаче над Разград имаше тъмни облаци и сериозна буря. В рамките на седмица тимът претърпя огромен провал, дошъл да подскаже, че е нужна промяна. Първо Суперкупата се изплъзна, а след това последва и поражение от Слован Братислава с късни голове. За капак на всичко пък Любимец довърши Лудогорец на Петев на старта. В този момент логичният въпрос - това ли е краят?
Гениалният ход на ръководството със смяната на идеолога на зелената идея Петев обаче събуди отбора. Ход, който бе последван от още един сериозен удар, а именно поверяването на юздите в ръцете на Стойчо Стоев. И ако тогава назначението будеше недоумение и се чуваха много възклицания от типа „Та какъв треньор е Стоев?! Какво толкова е постигнал?“, то сега едва ли някой би оспорил избора.
Само в рамките на няколко дни от уплашено коте Лудогорец се превърна отново в лъв, готов да разкъса всеки по пътя си. Класата и мощта на тима се видяха още срещу Слован Братислава и Партизан в квалификациите на Шампионска лига. Първенците на Словакия и Сърбия бяха схрускани и изплюти. Това бе и преломният момент, в който зелените промениха курса си и поеха по нова далеч по-модерна пътека на развитие. Пътека, осеяна с хубави плочки и без гъсти храсталаци.
Тласъкът от успеха в Европа се отрази и на представянето в първенството и бяха записани пет поредни победи - над ЦСКА, Черноморец, Славия, Локо Пд и Берое. В края на август обаче бе получен и първият шамар. На „Тича“ срещу Черно море за малко картите на Стоев и компания бяха свалени на масата. И това обаче не успя да извади отбора от коловоза към титлата и още в следващия кръг като на парад бяха взети трите точки на „Герена“ срещу Левски.
Оттам нататък разградчани продължиха с лекота да преминават през съперниците и да трупат аванс. Като че ли за да остане някаква интрига в битката, Литекс взе трите точки на „Лудогорец Арена“, но футболните аргументи отново бяха на страната на момчетата в зелено.
Донякъде изненадващо ударите под кръста и типичните атаки извън терена бяха доста по-малко. Първите искри прехвърчаха едва през пролетта, след мачовете отново с оранжевите, но те бяха по-скоро заради съперничеството на високо ниво.
През пролетта дългоочакваният финален спринт на ЦСКА, Литекс и Ботев и покачване на напрежението в борбата за титлата не се осъществи. Останалите явно нямаха нито идея, нито аргументи да се противопоставят. Зелените с голяма част от резервите си трупаха важни точки. Първенството беше Лудогорец и всички останали. Борбата и интригата бяха повече за второто и третото място, отколкото за върха.
След отпадането в 1/8 финалите на Лига Европа обаче позициите на Лудогорец се разклатиха. Шампионите отстъпиха, но от нивото на останалите, а не от своите стандарти. Въпреки това в плейофите те не допуснаха нито една загуба и постигнаха голяма победа над Литекс (3:0), и без проблем взеха по 6 точки срещу Левски и ЦСКА. Единствено Ботев даде по-сериозен отпор, но в точния момент във финала за купата Стойчо Стоев и компания показаха кой е номер 1.
Категоричният триумф бетонира Лудогорец в историята и показа, че презареждането е налице. Оттук нататък остава в Разград да продължат усилено да се трудят, ако искат да останат на европейско ниво и предимството им над набиращия сили Ботев с Херо и Мъри, както и Литекс, ЦСКА и Левски да се запази.
Иво Бързаков, вестник "Тема Спорт"
