На 18 май Лудогорец вдигна трета поред­на титла, само ня­колко дни след като си бе гарантирал и купата. Няк­ъде встрани от големия ус­пех обаче остана приносът на защитника Георги Тер­зиев, който пристигна в Разград преди 10 месеца. 22-годишният футболист ус­пя да се пребори с конкурен­цията на Александър Алек­сандров, Теро Мантила и Александър Барт за място­то до Козмин Моци. Чести­те контузии попречиха на Терзиев да има по-ключова роля. Бранителят записа 20 мача, в които получи и че­тири жълти картона. Роде­ният в Сливен футболист говори пред „Тема Спорт" за изминалия сезон, атака­та на Шампионска лига, Стойчо Стоев, както и за бившия си клуб Черномо­рец.

Георги, дойде през минало­то лято в Лудогорец. За то­зи период спечели титла и купа. По подобен начин ли си представяше да се развият нещата?
- Още от първия ден бях приет радушно от колекти­ва. Почувствах все едно вина­ги съм играл тук. Смятам, че за тази година научих страш­но много нови неща. Опреде­лено трансферът бе малка крачка по пътя към следваща­та голяма. Ако изключим меда­лите, които съм взимал в юно­шеските си години, то тези са първите ми. Със сигурност ми беше малко трудно да свикна със самия град, тъй ка­то е много по-различен от Бургас. Разликата между Чер­номорец и Лудогорец е голяма.

Направи дебют и в Евро­па...
- Тръпката беше голяма. Ед­но е да играеш у нас и съвсем друго в групите на Лига Евро­па. Невероятно е да изпиташ атмосферата срещу големи отбори като Валенсия и Лацио. Честно казано, се видя, че Валенсия е различна класа от нас. Още е рано да се борим с клубове от техния ранг. Все пак говорим за отбор, който е от Испания и е извоювал име в Европа. В такива мачове обаче може да израснеш, защо­то играеш освободено и без напрежение. Никой не чака от теб да печелиш, което те поставя в изгодна позиция.

След месец започвате но­вия поход този път към гру­пите на Шампионска лига. Го­тови ли сте, защото маща­бът е по-различен от Лига Ев­ропа?
- Трябва да направим една крачка напред от миналата година. Целта е влизане в гру­пите, но ще ни трябва и къс­мет. Всеки се надява да ни се падне малко по-лек съперник. Чувстваме се готови за това предизвикателство. Вижда­те, че Валенсия в София вкара 3 гола от 4 положения. Това е разликата с големите грандо­ве, че дори и без ситуация могат да те победят. Всеки един от нас ще остави сърце­то си на терена, за да влезем. Определено мачовете с Вален­сия, ПСВ и Лацио ще ни бъдат от полза. Сега и очакванията към нас са по-големи.

Досега в кариерата си си работил с имена като Краси­мир Балъков и Димитър Ди­митров. От зимата пък тре­ньор ти е Стойчо Стоев. Кой ти помогна най-много и каква е разлика­та между три­мата?
- Стойчо Стоев, Дими­тър Димитров и Красимир Балъков имат коренно различ­на философия. Методите им на работа нямат почти нищо общо. Първият ми треньор в професионалния футбол - Кра­си Балъков, залага на небезиз­вестния немски модел. Той изисква дисциплина, дисципли­на и пак дисциплина. Всичко при него в организационен план бе изпипано до последния детайл. Преди да дебютирам в А група, ми каза да бъда спо­коен, независимо че нямам опит. Все пак той е играл в Спортинг и Щутгарт и също е минал по моите стъпки. Про­сто при него се чувствах из­ключително необременен и освободен. Общо взето, при Балъков натрупах първите си по-големи познания и започнах да се развивам по-сериозно. Това продължи и при Димитър Димитров. Той също държи на тактическата дисциплина, но за разлика от Балъков е малко по-импулсивен. С Херо дръпнах още, подоб­рих позиционирането си... Но ако вземем предвид подготов­ките, лагерите, тренировки­те на двамата, то те се про­веждаха съвсем различно. Сега при Стойчо Стоев отново по­паднах на различна методика. Какъв е треньорът?! Наисти­на смятам, че е много спокоен и уравновесен човек, с което държи напрежението далеч от отбора. Изисква от мен да подобрявам бързината си и из­насянето на топката. Имам още да работя в тази насока. Израснах от преди две години, но нашия треньор държи да обработваме бързо топката. Понякога наистина се изненад­вам какво спокойствие има, че дори когато губим или би­ем, не показва емоция. Със си­гурност обаче преживява не­щата. Никога Стойчо Стоев не е избухвал или нещо подоб­но.

Кой е основният ви конку­рент за титлата през след­ващия сезон?
- Ботев се стягат сериозно да атакуват титлата. С оти­ването на г-н Пенев е ясно, че ще гонят първото място. ЦСКА също направиха силни трансфери. Не може да от­писваме и Левски, които ще опитат да се докажат при но­вия треньор. Наистина те се подготвят да градят нов отбор, но щом Георги Иванов е там и бе привлечен треньор от Испания , няма да се преда­дат лес­но. Стру­ва ми се, че ще бъде много по-труд но през този сезон. Особе­но след като и Литекс привлякоха Кра­симир Балъ­ков. Но на този етап виж­дам Ботев като основна заплаха, а малко след това е и ЦСКА. Трябва обаче да има­ме едно наум и за Литекс и Левски.

През 2008 година беше на проби в Нюкасъл. Защо не се получиха нещата тогава?
- На два пъти ходих в Нюка­съл. Единият път ме върнаха и отидох да се пробвам втори. Треньорът им по това време Кевин Кигън ме хареса, но не­щата не се получиха. Причина­та бе изискването да съм играл 75 процента от мачове­те на националния отбор. Не си спомням колко точно дни бях там, но тренирах с всички възрасти. Първо с моя набор 1992, по­сле с по-го­лемите и накрая с всички. Обстанов­ката беше страхот­на. Да отидеш, да усетиш, да ви­диш, просто Нюкасъл имат уникална база. Абсолютно всичко се знае къде е. В базата им е все едно си на работа - отиваш сутрин и се прибираш вечер. Има къде да спиш, къде да се забавляваш, да обядваш, просто всичко. Там са на съвсем различно ниво от нашето. А трябва да от­бележим, че това е клуб, кой­то не е от топ 5 на Англия.

Бившият ти клуб Черно­морец изпадна в Б група. За­що се стигна дотам един от малкото тимове, които да­ват шанс на млади футболи­сти, вече да не е част от елита?
- Следя какво се случва с клу­ба и е много жалко, че Черно­морец изпадна. Доколкото съм запознат обаче, ще опитат още следващата година да се върнат в елита. Обидно е го­лям град като Бургас с таки­ва прекрасни условия да ня­ма отбор в А група. Из­ключително много ме е яд и ме боли Сигурен съм, че съвсем ско­ро те отново ще объркват сметките на водещите клубо­ве. Честно казано, не знам къде точно са проблемите, за да се стигне дотук. Но смея да твър­дя, че футболистите на Черно­морец не бяха по-слаби от тези на Славия и Локо София, дори напротив.

Любо Пенев те повика в на­ционалния за контролата с Ка­нада (1:1). Очаква се да полу­чиш шанс в квалификациите за Евро 2016. Как оценяваш шансовете ни, при положение че сме в група с Италия, Хърватска, Норвегия?...
- Надявам се този път да ус­пеем да се класираме. Минала­та година също бяхме в група със сериозни отбори и макар че завършихме четвърти, пока­захме силна игра срещу Дания, Чехия и Италия. Може би няк­ъде не ни достигна майсторство, друг път късмет. Вярвам обаче, че сме си взели поука.

Преди близо година удари с автомобила си момиче в Сли­вен. Обеща да й помогнеш да се възстанови от травмите. Какво се случи?
- Деси вече е по-добре. Въз­станови се напълно и ходи да спортува, защото е лекоатлетка. Мисля, че в края на годи­ната й предстои още една опе­рация, за да изкарат пироните от краката, тези от лакътя вече ги махнаха. Чувства се по-добре. Направих всичко каквото ми беше по силите. Бях дал дума. Надявам се всичко оттук нататък да е наред. Никой не е застрахо­ван от тези неща. Тогава се вдигна много шум, но се рад­вам, че всичко е близо до то­ва да се оправи.

Вестник "Тема Спорт"