“Българи юнаци!” Този рефрен се чуваше най-често в четвъртък вечер в градчето Лий край Манчестър. Там Лудогорец изигра втората си контрола от предсезонната подготовка в Англия, а българското присъствие беше невероятно. На никого от Хартс не му се вярваше, че на 3000 км от България Лудогорец има подкрепа от над 100 души. Нашите сънародници превъзхождаха в пъти шотландците, въпреки предварителните очаквания, че от страната на гайдите ще дойдат близо 3000 души. Нищо подобно!
Хора от всякакви възрасти се изсипаха на стадиончето в Лий, за да гледат Светослав Дяков и компания. Нито един от тях не може да бъде наречен ултрас или запалянко. Всички тези хора са в Англия, за да си изкарват прехраната – едни работят на полето, други във фабриките, трети заработват в супермаркети. Дошли са от всички краища на родината – Русе, Плевен, Пловдив, Благоевград, Бургас. Обедини ги Лудогорец и България. Около терена имаше най-различни хора. Фенове на Левски, ЦСКА, на Ботев. Имаше едно момче с анцуг на Пирин, който веднага разказа как е гледал Дяков и Златински, когато прохождали при Орлетата. Но това нямаше значение, защото в четвъртък вечер всички бяха едно, и всички бяха от Лудогорец.
Някои от хората за първи път се докосваха до отбора на Стойчо Стоев. Просто когато са заминали за Острова, Лудогорец още не е бил в “А” група. След мача с Хартс обаче със сигурност разградчани спечелиха още 100 човека към все по-големия си брой почитатели.
“Дойдох тук заради Лудогорец. Гледах ги по телевизията с Лацио и Валенсия и много ми хареса футболът им, пълните стадиони, страхотно е. Как да не дойдеш да ги подкрепиш. Честно, ако Левски или ЦСКА дойдат, ще се замисля”, сподели един от българите в публиката още в началните минути на мача.
Някои от тях бяха пътували отдалеч, други пък работят близо до Манчестър и разстоянието не им беше проблем. Дойдоха българи от Стоук, Честър, Манчестър, Крю и още други места в Обединеното кралство. Само че в четвъртък вечер в Лий нямаше Обединено кралство, а Обединена България. Заради това тези повече от 100 души получиха голям подарък след края на мача – Светослав Дяков, Христо Златински и компания отидоха и поздравиха всеки един човек поотделно. Стиснаха им ръцете, благодариха за подкрепата и отделеното време. След края Стойчо Стоев и момчетата му дълго се снимаха с нашите сънародници и раздаваха автографи.
На практика за Лудогорец имаше едно дежа вю. Същото се случи и преди 4 месеца, но малко по на юг – в Испания. Тогава след мача с Валенсия, когато имаше 3000 наши сънародници, Стойчо и футболистите не можаха да си тръгнат един час от “Местая”. Точно пък това се оказва най-голямата победа на отбора. А не е ли именно това най-ценното на футбола. Най-популярната игра е направена от хората и за хората. Носи им наслада, удоволствие, приятни емоции. Това разбра Лудогорец с пълна сила. Затова след края на мача чужденците, които са отскоро в тима – Мисиджан, Луму, Вандерсон и Дани Абало, гледаха малко стреснато. Никой не очакваше, че толкова много хора са дошли да ги гледат с отбор от Шотландия. Това изпита и новото попълнение Анисе, който дойде на почивката. Малгашът още не се беше запознал с всички в тима, но веднага беше нападнат за снимки, и 10 минути позираше с хората.
Лудогорец вече обиколи доста държави, дали за подготовка или за мачове от евротурнирите, но винаги е срещан от много българи, и то навсякъде. В Холандия, в Англия, в Австрия, в Швейцария нашите гурбетчии се докосват до родината именно чрез най-известните ни футболисти в момента. Така Мишо Александров, Данчо Минев и останалите им колеги са най-добрите посланици на България в момента. Във времена, когато хората се чудят на кого да вярват, футболът ги обедини и ги накара да се чувстват горди. Затова те обещаха: “Само кажете къде ще е мачът в събота и ще дойдем още повече. Тогава болшинството ще почиваме и няма да сме на работа”, възкликнаха превъзбудено нашите сънародници след края на мача.
Дори и на 3000 км от България се видя, че в момента Лудогорец е отборът на народа. Обратно на останалите ни отбори, разградчани печелят публиката на своя страна и я привличат. За другите остават трохите. Докато едни лежат на стари лаври и пълнят секторите с ултраси, които единствено носят глоби и проблеми, другите представят футбола като един продукт, и печелят.