Кирил Домусчиев - българският Роман Абрамович
1056
Сезонът едва започна, а вече падна главата на Стойчо Стоев, като наставник на Лудогорец. Интересното е, че никой не бе изненадан, защото сякаш бе „дежа вю”, което напомняше съдбата на Ивайло Петев преди година. „Дежа вю” бяха и загубата от новак в първия мач на шампионата в родната „А” група, както и неубедителните игри на разградчани в Европа.
Този колеблив старт на Лудогорец в официалните мачове, изкара на преден план собственика на клуба Кирил Домусчиев. В познатия си стил, той действа с твърда ръка, премахвайки без много да му мисли, човекът който изведе Лудогорец до 1/8 финал в Лига Европа, превръщайки „зелените” в единствения български отбор с 16 мача по терените на Стария Континент за един сезон, печелейки групата, в която беше попаднал безапелационно, без допуснато поражение. За първи път в елита на нашето първенство, „орлите” завоюваха титлата не в последната среща, както го правеха при Петев, а далеч преди края на сезона. Разбира се, отличните изяви на разградчани под ръководството на Стойчо Стоев, бяха подпечатани и с Купата на България, където „зелените” се наложиха над силния състав на Ботев Пловдив, разполагащ с редица скъпо платени футболисти и фанатичната си публика, която запали стадиона в Бургас.
Всичко това бе постигнато за една година работа в клуба. Успехи, които оставиха светла диря в историята на Лудогорец и накараха редица чуждестранни журналисти да дойдат в Разград, за да се запознаят с клуба и материалите им да се появят в официалния сайт на УЕФА и в други медии, на далеч по – футболни страни от България. Дори и орлицата „Фортуна”, до някаква степен се появи благодарение на Стойчо Стоев. С елиминирането на Лацио, българският отбор спечели уважението на римляните, които предоставиха орел на Лудогорец, преди важната срещата на „зелените” с Валенсия. Тази идея с талисмана, бе взаимствана от Кирил Домусчиев и „орлите” вече си имат своя орел.
Фортуна обаче не се усмихна на Стоев и той не получи полагащото му се уважение. Още на пресконференцията след срещата с Партизан, треньорът на Лудогорец знаеше, че това бе последният му мач на чело на разградчани. Минорният тон и посърналото изражение на специалиста издаваха, че той предварително е знаел какво ще му се случи, ако не постигне победа, както осъденият на смърт, просто очаква изпълнението на наказанието. Кирил Домусчиев произнесе тежката присъда и Стойчо Стоев напусна клуба.
Защо наричам Кирил Домусчиев – българският Роман Абрамович? Не, не е заради завидното финансово състояние и на двамата, макар че и по това може да открием прилики(руският олигарх обаче е с доста неизяснен доход, за разлика от доходите на братя Домусчиеви). И двамата създават футболни проекти, които смело могат да бъдат наречени успешни. В Челси и в Лудогорец се привличат качествени футболисти – спрямо стандарта на първенството и финансовите възможности на собствениците. Целта на босовете и на двата тима е спечелването на възможно най – много отличия, като представянето в Европа е с приоритет. За съжаление, Кирил Домусчиев прилича по още нещо на Роман Абрамович, а то е смяната на треньори, не зависимо от успехите им. Ако собственикът прецени, че постигнатото не е достатъчно, то постът - старши треньор на клуба, се превръща в доста ветровито място.
Една малка справка в статистиката, показва съдбата на треньорите в Челси. От сезон 2007/2008, когато Жозе Моуриньо бе освободен заради слаби резултати, на поста до днес се изреждат: Авраам Грант, Луиш Фелипе Сколари, Гуус Хидинк, Карло Анчелоти, Андре Виаш Боаш, Роберто ди Матео и Рафаел Бенетиз, за да завърши цикъла на смяна на мениджърите отново с Жозе Моуриньо. Това прави средно по 1 треньор на сезон. През този период от време обаче, Челси спечелва почти всичко – няколко пъти шампион на Англия, носител на Шампионската Лига, носител на Лига Европа, купи на Англия и на Лигата и т.н.
„Дежа вю”? Четвърти сезон Лудогорец ще бъде в „А” група, а вече е поет от трети мениджър. За тези три кампании обаче, съставът от Разград е пълен хегемон в българското първенство, печелейки абсолютно всичко, с малки изключения. Домусчиев може да се окаже прав, имайки предвид, че настоящият наставник – Георги Дерменджиев е от дълги години в кухнята на отбора и той ще постигне желаните успехи. Времето ще покаже. Моето мнение е, че Стойчо Стоев заслужаваше по – голям кредит на доверие, но бе блъснат от паркирания на „Лудогорец Арена” автобус на Партизан, който след нулевото равенство, отпраши за Белград.
Ако следваме хронологията в управлението на българския шампион, то успехите ще продължават, но хората, които ги постигат ще остават само в хрониките, замествани от новите герои на деня.
Людмил Тишев
Този колеблив старт на Лудогорец в официалните мачове, изкара на преден план собственика на клуба Кирил Домусчиев. В познатия си стил, той действа с твърда ръка, премахвайки без много да му мисли, човекът който изведе Лудогорец до 1/8 финал в Лига Европа, превръщайки „зелените” в единствения български отбор с 16 мача по терените на Стария Континент за един сезон, печелейки групата, в която беше попаднал безапелационно, без допуснато поражение. За първи път в елита на нашето първенство, „орлите” завоюваха титлата не в последната среща, както го правеха при Петев, а далеч преди края на сезона. Разбира се, отличните изяви на разградчани под ръководството на Стойчо Стоев, бяха подпечатани и с Купата на България, където „зелените” се наложиха над силния състав на Ботев Пловдив, разполагащ с редица скъпо платени футболисти и фанатичната си публика, която запали стадиона в Бургас.
Всичко това бе постигнато за една година работа в клуба. Успехи, които оставиха светла диря в историята на Лудогорец и накараха редица чуждестранни журналисти да дойдат в Разград, за да се запознаят с клуба и материалите им да се появят в официалния сайт на УЕФА и в други медии, на далеч по – футболни страни от България. Дори и орлицата „Фортуна”, до някаква степен се появи благодарение на Стойчо Стоев. С елиминирането на Лацио, българският отбор спечели уважението на римляните, които предоставиха орел на Лудогорец, преди важната срещата на „зелените” с Валенсия. Тази идея с талисмана, бе взаимствана от Кирил Домусчиев и „орлите” вече си имат своя орел.
Фортуна обаче не се усмихна на Стоев и той не получи полагащото му се уважение. Още на пресконференцията след срещата с Партизан, треньорът на Лудогорец знаеше, че това бе последният му мач на чело на разградчани. Минорният тон и посърналото изражение на специалиста издаваха, че той предварително е знаел какво ще му се случи, ако не постигне победа, както осъденият на смърт, просто очаква изпълнението на наказанието. Кирил Домусчиев произнесе тежката присъда и Стойчо Стоев напусна клуба.
Защо наричам Кирил Домусчиев – българският Роман Абрамович? Не, не е заради завидното финансово състояние и на двамата, макар че и по това може да открием прилики(руският олигарх обаче е с доста неизяснен доход, за разлика от доходите на братя Домусчиеви). И двамата създават футболни проекти, които смело могат да бъдат наречени успешни. В Челси и в Лудогорец се привличат качествени футболисти – спрямо стандарта на първенството и финансовите възможности на собствениците. Целта на босовете и на двата тима е спечелването на възможно най – много отличия, като представянето в Европа е с приоритет. За съжаление, Кирил Домусчиев прилича по още нещо на Роман Абрамович, а то е смяната на треньори, не зависимо от успехите им. Ако собственикът прецени, че постигнатото не е достатъчно, то постът - старши треньор на клуба, се превръща в доста ветровито място.
Една малка справка в статистиката, показва съдбата на треньорите в Челси. От сезон 2007/2008, когато Жозе Моуриньо бе освободен заради слаби резултати, на поста до днес се изреждат: Авраам Грант, Луиш Фелипе Сколари, Гуус Хидинк, Карло Анчелоти, Андре Виаш Боаш, Роберто ди Матео и Рафаел Бенетиз, за да завърши цикъла на смяна на мениджърите отново с Жозе Моуриньо. Това прави средно по 1 треньор на сезон. През този период от време обаче, Челси спечелва почти всичко – няколко пъти шампион на Англия, носител на Шампионската Лига, носител на Лига Европа, купи на Англия и на Лигата и т.н.
„Дежа вю”? Четвърти сезон Лудогорец ще бъде в „А” група, а вече е поет от трети мениджър. За тези три кампании обаче, съставът от Разград е пълен хегемон в българското първенство, печелейки абсолютно всичко, с малки изключения. Домусчиев може да се окаже прав, имайки предвид, че настоящият наставник – Георги Дерменджиев е от дълги години в кухнята на отбора и той ще постигне желаните успехи. Времето ще покаже. Моето мнение е, че Стойчо Стоев заслужаваше по – голям кредит на доверие, но бе блъснат от паркирания на „Лудогорец Арена” автобус на Партизан, който след нулевото равенство, отпраши за Белград.
Ако следваме хронологията в управлението на българския шампион, то успехите ще продължават, но хората, които ги постигат ще остават само в хрониките, замествани от новите герои на деня.
Людмил Тишев
