Четири шампионски трофея, три купи на страната, две суперкупи, четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА и участие в групите на Шампионската лига. Това е богатата визитка на най-успелия габровски футболист - Мирослав Иванов. Деко отново привлече внимание на медиите към себе преди десетина дни, след като буквално реши спора за титлата в родната "А" футболна група. Габровският техничар забоде великолепен гол във вратата на ЦСКА в последния 30-ти кръг от първенството, с който неговият "Лудогорец" спечели с 1:0 и си осигури шампионския трофей. Така тимът от Разград влезе в историята на родния футбол, като първия отбор спечелил титлата и купата на страната още при дебюта си в елита. Миро Иванов имаше сериозна заслуга за този успех, като основна фигура в титулярния състав на "Лудогорец".

- Миро, какво е усещането да вкараш гол, с който решаваш шампионата?

- Хубаво усещане. Щастлив съм от начина, по който се развиха нещата. Все пак шампион не се става само с един мач и може би това беше най-хубавия завършек за нас. Преди това имахме 29 силни мача и смятам, че съвсем заслужено станахме шампиони. През цялата година бяхме постоянни и първото място дойде резонно.

- Този гол ли ще остане най-паметен за теб?

- Да, този гол и попадението, което вкарах на "Хееренвеен" в турнира за купата на УЕФА. Тези два гола са най-важните за мен в кариерата ми до момента. Бил съм щастлив от всички голове, тъй като не вкарвам много често, но като цяло тези две попадения са ми най-ценни.

- След гола във вратата на ЦСКА показа с жест, че го посвещаваш на половинката си Петя. Правилно ли сме те разбрали?

- Да, така е. С Петя от десетина години вече сме заедно. Тя е човека до мен, навсякъде. За това и съвсем спонтанно посветих гола си на нея.

- Това е четвърта шампионска титла за теб. Има ли разлика от предишните, които спечели с "Левски"?

- Радвал съм се на всички титли. Тази е малко по-различна поради факта, че бях основен играч в състава и имах по-сериозен принос за нея, докато в "Левски" през повечето време бях резерва. Така че тази е малко по-ценна за мен в личен план.

- Много качествени играчи бяха привлечени в "Лудогорец" преди началото на шампионата. Трудно ли ти беше да се пребориш за титулярното място?

- Да, трудно беше, защото има доста добри футболисти в състава ни. На поста, на който играех, има едно младо момче, което беше спрягано и за националния отбор - Димо Бакалов. В последствие така се получи, че Мишо Александров също играеше добре от ляво. Не мога да кажа, че ми е било лесно, защото и двамата са много добри футболисти. Треньорът обаче предпочиташе в повечето срещи аз да започвам. Напрежение вътре в съблекалнята обаче няма. Колективът е добър и се уважаваме всички. Приятели сме и през повечето време сме заедно, особено българите в състава. Като цяло има едно уважение между всички - българи и чужденци, и няма никакво напрежение.

- Може да се каже, че беше играчът за големите мачове. Вкара на "Левски" в Разград, изработи и попадението, с което победихте на "Георги Аспарухов", след което наказа и ЦСКА.

- Наистина стана така, че в двубоите с "Левски" и ЦСКА ми се получи играта и имах сериозен принос за победите. Но като цяло смея да твърдя, че през цялата година бях на едно постоянно ниво. Просто не съм от футболистите, които често вкарват голове. Може би за това играта ми не се виждаше толкова много и не се отразяваше от медиите. В най-важните срещи обаче имах ключови изяви, а точно в такива мачове се вижда класата на един футболист, колкото и нескромно да звучи това.

- В Разград си от миналата зима. Когато се присъедини към този отбор той беше в "Б" група и само се говореше за проекта "Лудогорец". Вярваше ли, че само година по-късно ще сте на върха на българския футбол?

- Не вярвах, че всичко ще се получи толкова бързо. Плюс това, в интерес на истината, в "Б" група аз не играех добре. Бях на едно средно ниво и ми беше по-трудно. Разбира се и футболистите, с които играя сега в "А" група са доста по-класни от тогава. Никой в Разград не е вярвал, че оборът може още при дебюта си в елита да вземе и купата и титлата. Може би единствено собственикът на клуба е знаел какво прави и до къде ще се постарае да доведе нещата. Явлението "Лудогорец" е хубаво за българския футбола като цяло - един нов отбор с база, с условия и със сериозна организация. Дай Боже да се появят още такива, за да се вдига нивото.

- Един друг такъв обаче изглежда ще се разпадне. Става въпрос за "Литекс" и оттеглянето на Гриша Ганчев. Какво мислиш по този въпрос?

- Това не е добре. Човекът има някакви проблеми с държавата, които трябва да си реши. Надявам се решението му да не е окончателно, за да има отново силен "Литекс". Това е важно за българския футбол.

- Предстои ти ново участие в евротурнирите с "Лудогорец". Смяташ ли, че ще можете да направите пробив, било то в Шампионската лига или Лига Европа?

- Това ще е много трудно. Няма защо да се заблуждаваме, или да се лъжем. Трябва да бъдем реалисти. Коефициентът ни е много малък. Но ще направим всичко по силите си, а вече какво ще се получи, ще видим като дойдат мачовете.

- Заради предстоящото евроучастие почти нямате почивка и на 6-ти юни отново започвате. Успя ли поне малко да отдъхнеш?

- Честно казано не успях. Времето беше твърде малко. Имах и други ангажименти през почивката, пътувах, и времето не ми стигна. Но няма как. Живот и здраве имам още някоя и друга година да поиграя футбол и след това ще почивам.

- Сигурно следиш това, което се случва с футбола в родния ти град и факта, че след 93 години Габрово за пръв път остава без мъжки отбор. Какво мислиш за създалата се ситуация?

- Болно ми е. Това просто не отива на град като Габрово. Знам как се стигна до това положени, но не съм аз човека, който трябва да обвинява когото и да било. Просто е странно. Не може всякакви села да имат футбол във "В" или "Б" група, а ние не. Градче като "Любимец" дори се бореше до последно за "А" група, а Габрово го няма на картата. Надявам се отговорните фактори в този град да обърнат малко по-сериозно внимание, да вземат нещата в свои ръце и да възродят габровския футбол.

- Ти би ли се ангажирал по някакъв начин да помагаш, било то само като лице на нещо ново, което трябва да се случи?

- По принцип ми е трудно, защото аз не съм в града и съм ангажиран навън. Прибирам се много рядко по време на сезона. Но с каквото мога ще помагам. Има кадърни хора в града, а и не е задължително да са само от града, които могат да се привлекат за каузата и да се започне от начало, от нулата. Аз все пак съм си от Габрово и живот и здраве, след като спра с активния футбол, ще се прибера и тогава вече може по-активно да се заема да помагам.

- Тоест, както каза Бербатов, като спреш ще се върнеш да ни оправиш футбола...

- (Смее се) Не, аз не мога да го оправя сам футбола. Трябват доста единомишленици за това. Аз мога да дам знанията и нещата, които съм видял. Имах шанса и късмета да видя доста. Видях как се прави истински футбол за българските стандарти. Говоря за времето, което прекарах в "Левски" и сега в "Лудогорец". Футболът обаче е скъп спорт и преди всичко трябва да се намерят хора и спонсори, които да финансират. А останалите, които са кадърни, знаят и могат, трябва да се грижат за организацията, за да може лека полека футболът в Габрово отново да си върне позициите.

- Преди броени дни се закръглиха 10 години откакто мъжкият отбор на "Янтра" спечели единствената купа в своята история - тази от турнира на АФЛ. Ти беше част от този отбор и игра във финалния мач срещу "Родопа". Какви спомени ти навява този момент?

- Хубави. Нека хората знаят, че "Янтра" е единствения клуб за който съм играл с цялото си сърце. По принцип съм си левскар и хората, които ме познават, го знаят това. В последствие като отидох в "Левски" обаче имаше едно разочарование в мен, тъй като отношенията бяха други и изобщо нещата са коренно различни от това, което хората виждат по телевизията, или четат по вестниците. "Янтра" е единствения клуб за който съм играл с цялото си сърце - без пари, без нищо. Това са хубави спомени и се надявам това да не е най-големият успех на габровския футбол, защото сега от дистанцията на времето осъзнавам, че това е нищо. Аматьорската купа е нищо за град като Габрово. Силно се надявам, че рано или късно Габрово отново ще се върне в "А" група. Вече, кога ще стане това и как ще стане, времето ще покаже.

- За последните 10 години ти и Искрен Писаров сте единствените местни футболисти, които успяха да пробият на родната футболна сцена. Какъв е твоят съвет към по-малките габровски момчета, които тепърва се учат как да ритат топката?

- Да, за щастие с Хеслера успяхме да стигнем до "А" група и да поиграем на по-високо ниво. Искам да използвам възможността да му пожелая успех на него, защото той вече няма да е в "Берое". От тук нататък, в който и отбор да е, му желая да разгърне напълно потенциала си. Той е много добро момче, трудолюбив и добър футболист. А що се отнася до малките момчета, те преди всичко трябва да бъдат усърдни. Разбира се и без талант не става. В моя случай талантът явно беше в повече, от това, което към давал като труд (усмихва се). Мога да кажа, че в Габрово в момента има доста добри условия за младите футболисти и децата. Това игрище с изкуствена трева, което беше направено и огромен плюс. По мое време ние играехме на сгурия и на стадион "Априлов", който нямаше нищо общо със сегашното си състояние. Беше пръст и кал. Но така или иначе тренирахме и ходехме със желание. Разбира се и животът беше друг - нямаше интернет и компютри. Моя съвет към децата е, да не спират да играят, да тренират и да следват мечтите си.