Въпреки че Суперкупата на България не се приема достатъчно насериозно от футболната ни общественост, в Бургас видяхме мач, който се доближи до истинските финали. И ако се абстрахираме от съдийските грешки, каквито ще има винаги и на всяко ниво, всичко останало бе в крак със същността на сблъсъка. Когато два отбора излизат от тунела, а между тях е поставена красивата купа, това е особен заряд, при който единият отбор се стреми да победи другия с всякакви средства, без значение дали това става категорично или случайно.

Да е случайно, да е случайно, колко да е случайно. Време е да свалим антизелените очила и да погледнем истината в очите. А истината винаги се крие в резултатите и статистиката като цяло. За последните 3 години в българския клубен футбол се развъртяха 9 трофея. И всичките тези 9 трофея са оцветени в зелено – вече 7 броя са във витрината на Лудогорец и 2 при Берое в Стара Загора.

На хората от Разград като че ли вече лекичко взе да им омръзва да колекционират златни медали и самите те се превърнаха в най-големия съперник на себе си. Това си пролича в сряда вечерта в Бургас, където Лудогорец видимо излезе да играе финала с нагласата, че каквото и да се случи, както и да почне финалът, накрая Светослав Дяков ще прегърне първи Суперкупата.

Ботев ни се показа в много симпатичен вариант, при който евтиният треньор е надъхал евтините футболисти да опитат да надборят богаташите с ясното съзнание, че надиграване трудно би се получило. Надборването обаче стана до момента, в който съдията не остави нефаворита с човек по-малко. Велислав Вуцов може да не претендира, че знае всичко за футбола, но ни показа, че много добре може да внедри заучените положения от старите тетрадки. При едно такова Ботев поведе в резултата, а на финал публиката, която винаги е голям коз за Ботев, помага. Ако Вили Вуцов има малко търпение и насочи огромната си енергия само в спортно-технически план, може да направи с този отбор повече, отколкото Станимир Стоилов във варианта на канарчетата с многото пари. Просто този Ботев е много по-разпознаваем не само от бултрасите, но и от цялата спортна общественост. Един трофей щеше много да приляга на Ботев и да даде допълнителен тласък в развитието на клуба.

Лудогорец е абсолютният доминант в България. Колкото и да им търсим недостатъци, 7 от 9 възможни трофея, това вече говори не само че традиционните грандове се развиват зле, а най вече, че зелените от Разград напредват, макар и с мънички стъпчици. Те си живеят в техен си свят, при който отново ще им се „наложи“ да редуват български с международни мачове. Две години поред им се получава и въпреки задължителните крачки встрани си поддържат добър ритъм.

Ама взели скъпи футболисти. Е, какво? Като си изкарал 6-7 милиона евро от футбол, свободни агенти ли трябва да привличаш, както правят тези, които не могат да изкарат пари от футбол? И изобщо като че ли останалите в А група като че ли отделят повече време да обсъждат Лудогорец, отколкото да застанат пред огледалото.

Обаче лошото е, че когато говорят за Разград, оставят встрани чисто футболната тема. Ама защо така, защо онака, защо си взели орел. Е, защо да не си вземат талисман?! Така се раждат прякорите, така се пише историята. След като са орли и взеха Суперкупата, май е добре поне за един сезон да им викаме суперорлите.

Сблъсъкът за купата вероятно щеше да бъде спечелен от Лудогорец и при числено равенство, защото в даден момент от почти всеки мач те винаги започват да играят тяхната си игра, подават си я, вървят напред, стигат до вратата и обикновено вкарват голове. И така вече три години поред. В Разград обаче всеки следващ треньор не отрича предишния, а само се опитва да прибави и нещо свое. Новият наставник Дерменджиев засега се вписва в традицията.

Желю Станков, вестник "Тема спорт"