Така се раждат кумирите
806
За да си вратар, трябва да си малко луд. Може и много. Това сте го чували и виждали, нали? Когато обаче един полеви играч сложи вратарските ръкавици и пази няколко игрови минути, а след това хване две дузпи, трябва да е много луд. Обаче луд в границите на разумното.
Вън от съмнение е, че това, което направи Козмин Моци, ще вкара Лудогорец не само във всички куриозни, но и съвсем сериозни рубрики на големите европейски телевизии. Също така не се съмняваме в това, че в следващите дни и месеци същият Моци няма да има нужда от обувки, защото в Разград ще го носят на ръце и няма да му се наложи да стъпва по земята.
Във футбола винаги е било пълно с луди глави, но такива като Моци не се срещат всеки ден и навсякъде. Трябва да си леко мръднал и в същото време да си голям реалист, защото поемането на подобен вид отговорност не е като да си направиш шега със съотборниците в съблекалнята.
Заради такива като Козмин Моци си заслужава да отидеш на стадиона, заради такива футболисти с характери се купуват футболни фланелки, заради бойци като румънеца децата си създават кумири. От сряда вечерта много малчугани, не само от Разград, ще искат един ден да станат като онзи, който сложи ръкавиците и хвана две дузпи на Стяуа. В следващите месеци в София заради Моци ще има нови футболни фенове. Много деца ще искат да отидат на стадиона, за да видят Моци. Така се раждат кумирите. Не е задължително всеки кумир да е страхотен техничар или пък да е събрал безброй футболни качества. Нито пък да е с модерна прическа и да има шарени футболни обувки. Представете си в следващите месеци колко малки деца ще задърпат бащите си да ги водят на „Васил Левски“, за да гледат Шампионската лига. А колко ще са тези от цяла България, които в 21.45 ще застанат пред телевизионния екран с първата цел да мернат Моци. Да, футболът е колективна игра, но след това, което направи румънецът срещу Стяуа, няма как да не избягаме от стереотипа. Такива герои не се излъчват всеки ден.
Визията му е като на крив ирландец, който се е свил в ъгъла на кръчмата и пие тъмна бира след края на работното време. Излъчването му е като на закоравял непукист, който не може да се развълнува от абсолютно нищо на този свят, но се оказа, че си имаме работа със смело сърце, което само за няколко минути направи много фенове щастливи. И да запали нови хора по футбола.
Желю Станков, вестник "Тема спорт"
Вън от съмнение е, че това, което направи Козмин Моци, ще вкара Лудогорец не само във всички куриозни, но и съвсем сериозни рубрики на големите европейски телевизии. Също така не се съмняваме в това, че в следващите дни и месеци същият Моци няма да има нужда от обувки, защото в Разград ще го носят на ръце и няма да му се наложи да стъпва по земята.
Във футбола винаги е било пълно с луди глави, но такива като Моци не се срещат всеки ден и навсякъде. Трябва да си леко мръднал и в същото време да си голям реалист, защото поемането на подобен вид отговорност не е като да си направиш шега със съотборниците в съблекалнята.
Заради такива като Козмин Моци си заслужава да отидеш на стадиона, заради такива футболисти с характери се купуват футболни фланелки, заради бойци като румънеца децата си създават кумири. От сряда вечерта много малчугани, не само от Разград, ще искат един ден да станат като онзи, който сложи ръкавиците и хвана две дузпи на Стяуа. В следващите месеци в София заради Моци ще има нови футболни фенове. Много деца ще искат да отидат на стадиона, за да видят Моци. Така се раждат кумирите. Не е задължително всеки кумир да е страхотен техничар или пък да е събрал безброй футболни качества. Нито пък да е с модерна прическа и да има шарени футболни обувки. Представете си в следващите месеци колко малки деца ще задърпат бащите си да ги водят на „Васил Левски“, за да гледат Шампионската лига. А колко ще са тези от цяла България, които в 21.45 ще застанат пред телевизионния екран с първата цел да мернат Моци. Да, футболът е колективна игра, но след това, което направи румънецът срещу Стяуа, няма как да не избягаме от стереотипа. Такива герои не се излъчват всеки ден.
Визията му е като на крив ирландец, който се е свил в ъгъла на кръчмата и пие тъмна бира след края на работното време. Излъчването му е като на закоравял непукист, който не може да се развълнува от абсолютно нищо на този свят, но се оказа, че си имаме работа със смело сърце, което само за няколко минути направи много фенове щастливи. И да запали нови хора по футбола.
Желю Станков, вестник "Тема спорт"
