Лудогорец изигра поредния си много силен мач на международната сцена. Този път срещу най-реномирания съперник, когото някого е срещал и на най-харизматичния стадион, на който някога е играл. Само в рамките на 13 месеца този отбор ни даде куп доказателства, че е нещо много повече от проблясък. Този отбор не спира да се развива и да се доказва по безапелационен начин на най-високо международно ниво. И с него винаги е интересно.

Около Лудогорец постоянно има голяма доза драматизъм и висок адреналин. Двубоят с Ливърпул бе поредния в тази графа. Още от първата си титла, когато стопи 8 точки изоставане само в разстояние на 5 кръга и спечели златото след вълнуващ мач с ЦСКА в Разград и втората дошла след шокиращото равенство на Славия на „Герена”, зелените показаха, че при тях драмата и смелостта вървят ръка за ръка. Драма, защото много често всичко се решаваше в сетния миг и смелост, защото този отбор си вярваше до последно и излизаше победител от наглед обречени позиции. Но не само първите две титли на Лудогорец дойдоха с голям драматизъм. Интрига до последната секунда беляза и голяма част от европейските мачове на тима. Като започнем от Динамо Загреб и онези луди последни минути на реванша в хърватската столица, минем през двата двубоя с Партизан в Белград, чудото на реванша с Лацио, още по-голямото в срещата със Стяуа на „Васил Левски”, драматичната загуба в последните минути в Братислава… и стигнем до онова, което се случи в Ливърпул. Наистина твърде много високи емоции за изключително кратък период, наситени от решаващи голове в последните минути. Няма как някой да остане равнодушен. Някой се радват, други завиждат, трети мразят, но никой не остава безразличен и това е най-важното.

Това предложи чудото от Разград на българските любители на футбола, а вече и не само на тях. Лудогорец не спира да разсейва и най-малките съмнения за своето много високо футболно ниво на фона на скромните български стандарти през новия век. И какво по-добро място за поредното представление, от световна сцена, като „Анфилд”. Там където само преди няколко месеца тогавашния лидер във Висшата лига Арсенал бе разгромен с 5:1.

Лудогорец загуби от Ливърпул, но игра вдъхновяващо. Излезе на терена като равен с равен, игра като равен с равен и напълно заслужаваше точката. Да, не я спечели, но спечели уважението на много хора и то не само в България.

Крайно неуместно би било да се правят каквито и да било сравнения между участието на Левски и това на Лудогорец в групите на Шампионската лига. Едните само присъстваха в тях, а другите много бързо показаха, че са там, за да се надиграват от първата до последната минута.

На „Анфилд” Лудогорец за пореден път доказа, че не страхува от никой и от нищо. Нито публиката може да ги стресне, нито респектиращите имена на съперниковите футболисти. Лудогорец излиза и играе футбол на високо ниво. Никога не се примирява, никога не изпада в глуха защита и винаги следва стила си. В Англия видяхме един изключително мощен физически български тим. Разградчани демонстрираха страхотна енергия, изумителен запас от физически сили, отлична тактическа подготовка и всичко това съчетано с голяма бързина не само в тичането, но и в мисленето.

Лудогорец не изневери на стила си и излезе на „Анфилд” с ясен подход да се надиграва, а не да се надлъгва със своя именит опонент. И го направи успешно. Няма как да не бъде отличен Кайсара, за който „Тема Спорт” отдавна е произнесъл присъдата си – дай-добрия краен защитник в България през новия век. Без конкуренция. Наистина този бразилец е страхотен. Той събра очите на публиката със своята скорост, техническа и тактическа грамотност, напористост и прецизност. Напълно заслужава да бъде определен за играч на мача.

Казват, че Ливърпул е играл слабо. Вярно е, но това до голяма степен е заслуга на Лудогорец. След такъв мач може да се каже само - „Браво момчета”!

Иво Бързаков, вестник "Тема Спорт"