Истината за чужденците в "Лудогорец"
863
В публичното пространство често се тиражира тезата, превърната вече и в клише, че в Разград постигат футболните си успехи благодарение на своите чужденци. На своите скъпи и световноизвестни легионери! Това е само наполовина вярно. Играчите с чужди имена наистина са отлични футболисти, но е много спорно дали като такива са привлечени от „Лудогорец”. Или по-скоро треньорите са ги шлифовали до достигането на днешната им безспорно висока класа. Обективно погледнато, в „Левски” и ЦСКА са пристигали много по-титулувани имена, но за сметка на това не са оставяли никаква следа и са били слагани под табелата "ментета".
Най-класният и най-важен играч на отбора - Марселиньо, няма почти никаква кариера преди да пристигне в Разград. До 25-годишна възраст се е подвизавал в ниските дивизии на Бразилия в редиците на непретенциозни тимчета. Направил е един неуспешен опит за летене с трансфер в ОАЕ. След това се връща във втородивизионния бразилски средняк „Брагантино”. Истинският му футболен разцвет обаче започва с пристигането му в Разград на 26 години.
Днес на терена той изглежда на моменти като футболист от световна класа, но заслугата е преди всичко на начина по който е работено с него в „Лудогорец”. Най-вече на първия му треньор у нас Ивайло Петев.
Друга звезда на тима, която днес приковава вниманието на света - Жуниор Кайсара, също няма нищо забележително в своята биография до идването в България. Играе две години за португалския „Жил Висенте” и помага за промоцията му в първа дивизия. После вади огромен късмет, че попада в полезрението на скаутите на „Лудогорец”. И днес вече се говори за интерес към него от страна на най-големите европейски клубове.
Играчът с номер 8 Фабио Ешпиньо също минава за трансферно попадение и се набляга на факта, че е дошъл като завършен футболист. А цялата кариера на Ешпиньо преди да пристигне тук на 28 години преминава в нискоразредни португалски клубове - „Морейрензе”, „Лешоеш” и …„Ешпиньо”.
Идентичен е случая с резервния нападател Кишада. И той е привлечен от световно неизвестния „Брагантино”, при това също на 26 години. Сега обаче върши доста добра работа на „Лудогорец” с решителните си голове.
Най-споменаваното напоследък име, това на румънеца Козмин Моци, също предизвиква доста противоречия. Този играч е прекарал почти цялата си кариера в „Динамо” (Букурещ), който наистина е сред румънските грандове. Годините, в които Моци бе стълб в този отбор, обаче бяха много лоши за „Динамо”. Тимът рядко стигаше дори до участие в европейските турнири.
Защитникът наближава 30 години и има само 6 мача за националния отбор на своята страна. А Румъния съвсем не е онова футболно страшилище, каквото представляваше с Хаджи и компания. Специално Моци пристигна в България след пълен крах при опита му да направи кариера в италианското калчо със „Сиена”.
Роман Безяк с право е смятан за най-добрия нападател в нашето първенство, но във визитката му преди да дойде в Разград стои само името един клуб - „Целие”. Същият доста посредствен тим бе победен под името „Публикум” от „Левски” в началото на европохода през 2005-2006 г. Израстването на Безяк до голмайстор от европейска величина се дължи изцяло на „Лудогорец”.
Уникален случай е Дани Абало, за когото испанците с учудване разбраха, че въобще съществува след гола му на „Анфийлд”. Той започна при Христо Стоичков през 2006 г. в „Селта” след отпадането на тима във втора испанска дивизия. На 27 години пред него имаше твърде малко шансове да направи още нещо във футбола - „Селта” се отказа от него, а в „Химнастик” и „Бейра Мар” (Португалия) не пасна. Идването му в „Лудогорец” и това, което му се случва в момента, е като сбъднат сън.
В тима обаче има и обратни случаи. Себастиан Ернандес бе купен за доста пари с репутацията на колумбийска звезда. Играл е с успех за половин дузина клубове в своята родина в дербита пред 60 хиляди зрители. С неговото идване бяха свързани много очаквания, но след двегодишен престой в Разград Ернандес не е направил нищо забележително и едва ли ще се задържи след края на сезона.
Такъв е Върджил Мисиджан, на чиято фланелка за номер пък е изписанаа годината на раждане - 93-та. Той беше взет от „Вилем II” на 19 г. и изграждан като супер футболист в Разград. Друг подобен случай е Шоко, който е най-отдавна в Разград, макар и вече със статута на твърда резерва. Шоко също бе на 19, когато бе привлечен и свърши доста работа на „зелените”.
Финландецът Терo Мантула, който има все по-малко шансове да остане в Разград, също бе взет със статута на обещаващ млад играч.
В последните години „Лудогорец” се ориентира и към вътрешния пазар за чужденци. Няма по-удобен начин да наблюдаваш един футболист от мачовете в българското първенство. Така шампионите привлякоха французинът Александър Барт, който бе направил име в „Литекс”. През това лято взеха Абел Анисе и Юнес Хамза от „Ботев”. Първият се вписва идеално в профила на „орлите”. Преди три години Димитър Димитров-Херо откри мадагаскареца във втория отбор на „Оксер”, което си е аматьорско ниво. След като премина през „Черноморец”, ЦСКА и „Ботев”, Абел буквално залепна за играта на „Лудогорец”. Въпрос на време е Хамза пък да оправдае реномето си на голова машина.
През това лято бяха привлечени поредните чужденци, за които пак бързо се създаде мита, че са някаква извънземна класа. Колумбиецът Брайън Ангуло, за когото бяха платени много сериозни пари на „Гранада”, е имал много лоши периоди. А и „Гранада” е отбор, който се бори да не изпадне от испанската Примера. Преди да се наложи в този тим, Ангуло е падал до четвъртото ниво в Испания, като е носил екипа на „Атлетико" (Балеарес).
Вандерсон, който помогна с гола си за класирането на „Лудогорец” в групите на Шампионска лига е с кариера във втородизионните бразилски „Оесте” и „Португеза”. Последното попълнение - вратарят Милан Борян, който е с канадски паспорт, пък идва от Турция с репутацията на много несигурен страж от периода си в „Сиваспор”.
Излиза, че за много от тези футболисти е огромна чест да станат част от клуб, който е в топ 50 на Европа.
Истината е, че Лудогорец е направен в български условия и това е огромен повод за гордост, защото това футболно чудо бе сътворено изцяло от наши специалисти. Класата на тима идва от добрата организация, от правилния стил на ръководенето на тренировъчния процес. И най-вече от прецизно свършената работа при селекцията. Не е никакъв проблем да вземеш чужденци, много по-трудно да е да ги накараш да играят така, както никога досега не са го правили. Ето къде е разковничето за победите на „Лудогорец”. Всички други банални клишета как чужденците са по-добри от българите са пълна глупост. И оправдания за неудачници!
Жаклин Михайлов
Най-класният и най-важен играч на отбора - Марселиньо, няма почти никаква кариера преди да пристигне в Разград. До 25-годишна възраст се е подвизавал в ниските дивизии на Бразилия в редиците на непретенциозни тимчета. Направил е един неуспешен опит за летене с трансфер в ОАЕ. След това се връща във втородивизионния бразилски средняк „Брагантино”. Истинският му футболен разцвет обаче започва с пристигането му в Разград на 26 години.
Днес на терена той изглежда на моменти като футболист от световна класа, но заслугата е преди всичко на начина по който е работено с него в „Лудогорец”. Най-вече на първия му треньор у нас Ивайло Петев.
Друга звезда на тима, която днес приковава вниманието на света - Жуниор Кайсара, също няма нищо забележително в своята биография до идването в България. Играе две години за португалския „Жил Висенте” и помага за промоцията му в първа дивизия. После вади огромен късмет, че попада в полезрението на скаутите на „Лудогорец”. И днес вече се говори за интерес към него от страна на най-големите европейски клубове.
Играчът с номер 8 Фабио Ешпиньо също минава за трансферно попадение и се набляга на факта, че е дошъл като завършен футболист. А цялата кариера на Ешпиньо преди да пристигне тук на 28 години преминава в нискоразредни португалски клубове - „Морейрензе”, „Лешоеш” и …„Ешпиньо”.
Идентичен е случая с резервния нападател Кишада. И той е привлечен от световно неизвестния „Брагантино”, при това също на 26 години. Сега обаче върши доста добра работа на „Лудогорец” с решителните си голове.
Най-споменаваното напоследък име, това на румънеца Козмин Моци, също предизвиква доста противоречия. Този играч е прекарал почти цялата си кариера в „Динамо” (Букурещ), който наистина е сред румънските грандове. Годините, в които Моци бе стълб в този отбор, обаче бяха много лоши за „Динамо”. Тимът рядко стигаше дори до участие в европейските турнири.
Защитникът наближава 30 години и има само 6 мача за националния отбор на своята страна. А Румъния съвсем не е онова футболно страшилище, каквото представляваше с Хаджи и компания. Специално Моци пристигна в България след пълен крах при опита му да направи кариера в италианското калчо със „Сиена”.
Роман Безяк с право е смятан за най-добрия нападател в нашето първенство, но във визитката му преди да дойде в Разград стои само името един клуб - „Целие”. Същият доста посредствен тим бе победен под името „Публикум” от „Левски” в началото на европохода през 2005-2006 г. Израстването на Безяк до голмайстор от европейска величина се дължи изцяло на „Лудогорец”.
Уникален случай е Дани Абало, за когото испанците с учудване разбраха, че въобще съществува след гола му на „Анфийлд”. Той започна при Христо Стоичков през 2006 г. в „Селта” след отпадането на тима във втора испанска дивизия. На 27 години пред него имаше твърде малко шансове да направи още нещо във футбола - „Селта” се отказа от него, а в „Химнастик” и „Бейра Мар” (Португалия) не пасна. Идването му в „Лудогорец” и това, което му се случва в момента, е като сбъднат сън.
В тима обаче има и обратни случаи. Себастиан Ернандес бе купен за доста пари с репутацията на колумбийска звезда. Играл е с успех за половин дузина клубове в своята родина в дербита пред 60 хиляди зрители. С неговото идване бяха свързани много очаквания, но след двегодишен престой в Разград Ернандес не е направил нищо забележително и едва ли ще се задържи след края на сезона.
Такъв е Върджил Мисиджан, на чиято фланелка за номер пък е изписанаа годината на раждане - 93-та. Той беше взет от „Вилем II” на 19 г. и изграждан като супер футболист в Разград. Друг подобен случай е Шоко, който е най-отдавна в Разград, макар и вече със статута на твърда резерва. Шоко също бе на 19, когато бе привлечен и свърши доста работа на „зелените”.
Финландецът Терo Мантула, който има все по-малко шансове да остане в Разград, също бе взет със статута на обещаващ млад играч.
В последните години „Лудогорец” се ориентира и към вътрешния пазар за чужденци. Няма по-удобен начин да наблюдаваш един футболист от мачовете в българското първенство. Така шампионите привлякоха французинът Александър Барт, който бе направил име в „Литекс”. През това лято взеха Абел Анисе и Юнес Хамза от „Ботев”. Първият се вписва идеално в профила на „орлите”. Преди три години Димитър Димитров-Херо откри мадагаскареца във втория отбор на „Оксер”, което си е аматьорско ниво. След като премина през „Черноморец”, ЦСКА и „Ботев”, Абел буквално залепна за играта на „Лудогорец”. Въпрос на време е Хамза пък да оправдае реномето си на голова машина.
През това лято бяха привлечени поредните чужденци, за които пак бързо се създаде мита, че са някаква извънземна класа. Колумбиецът Брайън Ангуло, за когото бяха платени много сериозни пари на „Гранада”, е имал много лоши периоди. А и „Гранада” е отбор, който се бори да не изпадне от испанската Примера. Преди да се наложи в този тим, Ангуло е падал до четвъртото ниво в Испания, като е носил екипа на „Атлетико" (Балеарес).
Вандерсон, който помогна с гола си за класирането на „Лудогорец” в групите на Шампионска лига е с кариера във втородизионните бразилски „Оесте” и „Португеза”. Последното попълнение - вратарят Милан Борян, който е с канадски паспорт, пък идва от Турция с репутацията на много несигурен страж от периода си в „Сиваспор”.
Излиза, че за много от тези футболисти е огромна чест да станат част от клуб, който е в топ 50 на Европа.
Истината е, че Лудогорец е направен в български условия и това е огромен повод за гордост, защото това футболно чудо бе сътворено изцяло от наши специалисти. Класата на тима идва от добрата организация, от правилния стил на ръководенето на тренировъчния процес. И най-вече от прецизно свършената работа при селекцията. Не е никакъв проблем да вземеш чужденци, много по-трудно да е да ги накараш да играят така, както никога досега не са го правили. Ето къде е разковничето за победите на „Лудогорец”. Всички други банални клишета как чужденците са по-добри от българите са пълна глупост. И оправдания за неудачници!
Жаклин Михайлов
