Хората са казали, че трудно се носят две дини под една мишница. В последните няколко седмици Лудогорец се опари точно от това - не можа да се справи наравно с тежестта на Шампионската лига и "А" група. И това до голяма степен е много странно, имайки предвид показаното от българския първенец до момента. Преди 12 месеца единствено Лудогорец показа, че е способен да се справи при такива трудни условия и да играе на няколко фронта. Сега обаче ситуацията е много по-различна, като отборът не върви добре нито в първенството, нито в Шампионската лига.

На практика разградчани се изгубиха някъде в прехода от мачовете на вътрешната сцена и тези в евротурнирите. Само преди десетина дни изглеждаше, че Лудогорец е способен да обезсмисли първенството с един замах. Момчетата на Георги Дерменджиев разбиха с 4:1 Литекс на собствения си стадион. При това разгромиха един от основните претенденти за челните места, и то без да се напрягат кой знае колко много. Това се случи само 3 дни след като отборът беше изиграл голям мач с Ливърпул в Шампионската лига. Тогава всички помислиха, че Лудогорец ще настъпи газта и ще смаже всичко, което му се изпречи на пътя. Да, ама не - само 15 дни по-късно отборът е на 4-о място, на 7 точки от лидера ЦСКА. Защо в Разград се стигна до това?

На първо място, трябва да е ясно, че в Лудогорец няма игрова криза. Да, резултатите на отбора не са добри, но тимът държи една линия на играта от много дълго време. Дори при загубата от Левски на Герена се видя, че шампионите с 10 души надиграха сините, а когато вдигаха скоростта само с няколко отигравания, лъхаше на футбол. Така беше и срещу Славия, но там по обективни причини и заради отсъствието на двама-трима играчи поведението на тима беше много по-различно. Основният проблем на Лудогорец не идва от някакъв рязък или плавен спад в играта, а от липсата на постоянство. През тази година зелените допуснаха да се стига до ситуации да редуват един много силен мач, с един или два неузнаваемо слаби. Ето така например след всеки двубой в евротурнирите отборът не успя да задържи нивото и в "А" група. Ето в това се корени постоянството и с това си личи големият отбор. Така например през уикенда публично достояние стана една интересна статистика от Англия. Там Челси няма издънка след мач в Шампионската лига в 18 поредни случая. Сините от Лондон не са губили сблъсък във Висшата лига от февруари 2013 г., след като през седмицата са играли в ШЛ. Да, ще си кажете, че между Премиършип и "А" група и Челси и Лудогорец разликата е огромна. Така е, може и да не е редно да се правят такива сравнения, но все пак е нормално разградчани да бъдат гледани на един аршин с големите, след като вече са в тяхната компания. За разлика от Челси Лудогорец има 3 победи, 4 равни и 1 загуба след мачовете си в евротурнирите този сезон. Не е чак толкова добре, когато говорим за шампион.

Ако погледнем този баланс в цифрово отношение, това показва 11 загубени точки. Дори и в Разград да не са максималисти, а да си бяха взели 2-те домакинства - Берое и Славия, както и двубоя с Хасково. Това показва, че щяха да имат 7 точки повече в актива си, което пък значи 1-о място с равни показатели с ЦСКА. Всичко това показва, че разградчани сами си докараха проблемите.

Другият им сериозен пропуск е вменяването на вина основно на играчите. Следващите седмици ще бъдат много важни за разградчани, най-вече заради привидно по-леката програма и по-тежката такава на противниците. Лудогорец трябва да натисне именно след паузата, затова се нуждае от спокойствие и трезва преценка. Всички приказки, че играчите са се главозамаяли и не ходят по земята, са несериозни. Все пак тези футболисти имат хора над себе си, които носят не по-малка отговорност. Така например ръководството на шампионите изпусна някои от играчите да излязат от форма.

Хора, които са важни за отбора, като Хамза, Златински, Мисиджан и Кишада не са в най-доброто си състояние. Те стояха дълго на пейката и това им се отрази.

Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"