За какво му е на Лудогорец минало, като има настояще?
1031
С Лудогорец никога не е скучно. За този отбор се изписа всичко каквото може, но очевидно е тема, безгранична по своята собствена футболна природа. Дори е много мъчно, когато се налага да слагаме този отбор в кюпа на нашето първенство. Жал ми е, че тези момчета живеят в два паралелни свята и изпитват сериозно раздвоение на футболната личност. От една страна е футболният свят на Реал, Ливърпул и Базел, а от другата - нашето свидно първенство. Възможно ли е да се издържи не толкова на темпото, колкото на психическата натовареност от това, че след Реал, Ливърпул и Базел, им се налага да срещат Марек и Хасково. Това е големият проблем на отбора. Мотивацията да играеш срещу тези, които мачкаш три поредни години, просто замира. Затова се случва да паднат и от Хасково, Берое да им завърти равен, а нищо чудно, ако така продължават, и ЦСКА да им вкара и гол.
Победата над Базел е нещо съвсем естествено. Това не е наглост, а порядък. Колкото и да няма логика футболът като спорт, толкова има порядък, който от своя страна е непогрешим. Когато работиш здраво и инвестираш правилно, тогава има резултат, който идва точно навреме. Странно е да се чува оттук-оттам, че било изненадващо Лудогорец да вземе трите точки. Кое точно е странното? Когато Ливърпул се измъкна за две минути от резила, когато на Роналдо му се наложи да се прави на прима балерина само и само да изкопчи някоя дузпица, защото мачът отиваше към равен, тогава как точно ще е странна победата над Базел?
Имаше две други опасности, много сериозни и реални. Първата бе доброто представяне срещу грандовете. Когато играеш на ниво с едни от най-големите отбори в света и си ги изпотил максимално, тогава може да се стигне до пренавиване срещу отбор като Базел. Очакванията за задължителна победа са много ангажиращи. И затормозяващи.
Другата опасност дойде от нищото. Тя се нарича национален отбор.
Нашите се представиха неубедително и това можеше да обезсърчи футболистите на Лудогорец, които играха в мачовете срещу Хърватия и Норвегия. Две поредни загуби, макар и с друг отбор и на друго равнище, винаги нанасят поражения върху мисленето.
Успешното представяне срещу Базел обаче доказа още нещо – в отбора от Разград работят много добри психолози и начело е един истински професор по футбол в лицето на Георги Дерменджиев. Ако погледнем неговата визитка, ще видим, че където и да е бил треньор, пък било то и помощник, винаги е имал успехи. Тези хора са голяма рядкост за България и представляват национално богатство.
Тази победа дойде в един важен момент – моментът, в който се доказа за пореден път, че макар и без история, за която някои толкова се радват, че я имат, лудогорци показват как се работи за успехи в настоящето вече три години. Историята е времево понятие, докато лидерството е качество на личността.
Историята е само за спомените и грее сърцата на тези, които обичат да гледат назад, докато лидерите дават своето тук и сега, действайки за бъдещето. ЦСКА и Левски са отборите, които са ни представяли по европейските терени, кога добре, кога по-добре да не бяха излизали. Какво от това, че са отстранявали грандовете и шампионите на Стария континент, като сега се чудят дали ще ги има, или няма? Какво го интересува редовия фен на ЦСКА и Левски, че преди време нещо е било направено, когато сега нямат цяр за БАТЕ, за ТАТЕ и за ПАТЕ. Падат от всички знайни и незнайни отбори. Истината изисква да се спомене, че Левски преди 8-9 години направи своя пробив. Времето обаче е бързо преминаващо. И трудностите на Герена днес се дължат на грешките от миналото.
Сега Лудогорец е на гребена на вълната, но разградчани сами се качиха там. От тях зависи колко дълго ще са на нея. Ако искат следващата година отново да играят при най-големите, е нужно да обърнат внимание на първенството, което им е скучно и ги дразни в някои моменти. Така е – за да стигнеш до Реал, трябва да минеш през Хасково. За да играеш срещу Роналдо, преди това трябва да се изправиш срещу Гаджев. Това е единственият начин да са мотивирани за нашето първенство, защото дори и да приемем, че е най-слабото в Европа, то е вратата за онази лига, заради която Алекси Сокачев може да уцели някой зрител със сливиците си. Дано му остане малко глас, защото той внася много емоция, а тя е сигурен белег, че си обича работата и живее с нея. Както и Лудогорец.
Свещеник Стефан Димитров
Ефимерий на Академичния параклис при Богословския факултет
Вестник "7 дни спорт"
Победата над Базел е нещо съвсем естествено. Това не е наглост, а порядък. Колкото и да няма логика футболът като спорт, толкова има порядък, който от своя страна е непогрешим. Когато работиш здраво и инвестираш правилно, тогава има резултат, който идва точно навреме. Странно е да се чува оттук-оттам, че било изненадващо Лудогорец да вземе трите точки. Кое точно е странното? Когато Ливърпул се измъкна за две минути от резила, когато на Роналдо му се наложи да се прави на прима балерина само и само да изкопчи някоя дузпица, защото мачът отиваше към равен, тогава как точно ще е странна победата над Базел?
Имаше две други опасности, много сериозни и реални. Първата бе доброто представяне срещу грандовете. Когато играеш на ниво с едни от най-големите отбори в света и си ги изпотил максимално, тогава може да се стигне до пренавиване срещу отбор като Базел. Очакванията за задължителна победа са много ангажиращи. И затормозяващи.
Другата опасност дойде от нищото. Тя се нарича национален отбор.
Нашите се представиха неубедително и това можеше да обезсърчи футболистите на Лудогорец, които играха в мачовете срещу Хърватия и Норвегия. Две поредни загуби, макар и с друг отбор и на друго равнище, винаги нанасят поражения върху мисленето.
Успешното представяне срещу Базел обаче доказа още нещо – в отбора от Разград работят много добри психолози и начело е един истински професор по футбол в лицето на Георги Дерменджиев. Ако погледнем неговата визитка, ще видим, че където и да е бил треньор, пък било то и помощник, винаги е имал успехи. Тези хора са голяма рядкост за България и представляват национално богатство.
Тази победа дойде в един важен момент – моментът, в който се доказа за пореден път, че макар и без история, за която някои толкова се радват, че я имат, лудогорци показват как се работи за успехи в настоящето вече три години. Историята е времево понятие, докато лидерството е качество на личността.
Историята е само за спомените и грее сърцата на тези, които обичат да гледат назад, докато лидерите дават своето тук и сега, действайки за бъдещето. ЦСКА и Левски са отборите, които са ни представяли по европейските терени, кога добре, кога по-добре да не бяха излизали. Какво от това, че са отстранявали грандовете и шампионите на Стария континент, като сега се чудят дали ще ги има, или няма? Какво го интересува редовия фен на ЦСКА и Левски, че преди време нещо е било направено, когато сега нямат цяр за БАТЕ, за ТАТЕ и за ПАТЕ. Падат от всички знайни и незнайни отбори. Истината изисква да се спомене, че Левски преди 8-9 години направи своя пробив. Времето обаче е бързо преминаващо. И трудностите на Герена днес се дължат на грешките от миналото.
Сега Лудогорец е на гребена на вълната, но разградчани сами се качиха там. От тях зависи колко дълго ще са на нея. Ако искат следващата година отново да играят при най-големите, е нужно да обърнат внимание на първенството, което им е скучно и ги дразни в някои моменти. Така е – за да стигнеш до Реал, трябва да минеш през Хасково. За да играеш срещу Роналдо, преди това трябва да се изправиш срещу Гаджев. Това е единственият начин да са мотивирани за нашето първенство, защото дори и да приемем, че е най-слабото в Европа, то е вратата за онази лига, заради която Алекси Сокачев може да уцели някой зрител със сливиците си. Дано му остане малко глас, защото той внася много емоция, а тя е сигурен белег, че си обича работата и живее с нея. Както и Лудогорец.
Свещеник Стефан Димитров
Ефимерий на Академичния параклис при Богословския факултет
Вестник "7 дни спорт"
