Владо Стоянов: Трансферът в Лудогорец беше най-добрият ми избор
744
Роден победител, такъв казват, че е Владислав Стоянов. Вратарят дойде в „Лудогорец” и спечели с тима всичко възможно само в рамките на 2 години. Малко след като стана „Футболист №1 на България”, вратарят на шампионите даде специално интервю за „7 дни спорт” и разкри каква е цената на успехите.
- Владо, колкото и да е клиширано, какво е чувството да си Футболист на годината?
- Това е невероятно. Мисля, че това е най-голямото признание, което може да спечели един български футболист. Все пак знаем какви имена са записани със златни букви в историята на българския футбол, кои хора са печелили този приз.
- Нареди се до легенди, кой те поздрави първи?
- Много хора ми звъняха и ми пращаха съобщения. Честно казано, не знам. Не знам кой беше първият, който ме поздрави, но гледах да обърна повече внимание на хората от семейството и на близките ми приятели. Аз съм благодарен, тъй като доста хора ме поздравиха и ми се обадиха, за което съм им признателен.
- Очакваше ли тази награда?
- Ами не, никога не съм си помислил, че мога да спечеля наградата „Футболист на годината”, и съм много изненадан.
- В последните няколко години двама вратари печелят - ти и Ники Михайлов. Как си го обясняваш?
- Значи това е факт. Победата, от една страна, е хубаво нещо, той като това значи, че и двамата се представяме доста добре. Това е похвала за нашата работа, но не е чак толкова добре за българския футбол, щом вратарите са най-добрите. Това не би трябвало да е така според мен. Пожелавам на някой млад български футболист да спечели тази награда догодина.
- Но пък, от друга страна, като че ли за първи път е толкова оспорвана, доста момчета от „Лудогорец” бяха поставени в анкетите.
- Ами да, аз смятам, че който и да беше спечелил от нашия отбор, щеше да бъде напълно заслужено, тъй като направихме доста хубави неща и всеки индивидуално игра доста добре. Отборът също беше много силен през цялата година. Няма да е пресилено, ако кажа, че всеки я заслужаваше.
- Наградите и церемониите са хубаво нещо, обаче изниква и негативизъм спрямо избора. Защо?
- Какво да ви кажа, винаги има хора, които говорят негативно, и хора, които си говорят позитивно, така че дали са нормални тези неща, или не, не мога да кажа, но в България поне сме свикнали с това нещо. Който и да изберат, има „за”, има и „против”. Не можеш да бъдеш обичан от всички.
b]- Цялата година за теб беше като един филм. Какво ти изплува първо в съзнанието?
- Ами най-яркият спомен лично за мен е мачът в Рим с „Лацио”. Там бихме с 1:0, играхме много силно, тогава хванах и дузпата, този мач няма да го забравя никога. Иначе най-ярко и силно си спомням влизането в Шампионската лига. От доста години това ми е голяма мечта и няколко пъти ми се изплъзваше. Имах шанс да вляза с „Шериф”, а после и с „Лудогорец”. Радвам се обаче, че най-накрая от третия път успях, а и освен това го направих с български отбор.
- А има ли нещо, за което въобще съжаляваш през изминалата година?
- Не, аз като цяло няма неща, за които да съжалявам. Направихме много силен сезон, станахме шампиони с 12 точки разлика пред втория, взехме купата, после суперкупата. За Шампионската лига и Лига Европа няма какво да кажа. Аз като цяло за нищо през моя живот не съжалявам. Научил съм се да гледам напред, миналото си остава в миналото, така че само напред.
- А носи ли още по-голяма отговорност тази награда, която ти връчиха?
- Естествено, тази награда задължава, да, както казах вчера и когато я получих, тази награда задължава не само да поддържаш това ниво, а и да докажеш, че тя не е случайност. Напротив, дори да надграждаш и следващата година да бъдеш още по-добър. Така че определено ме задължава тази награда и трябва да подобрявам себе си.
- Нека да се върнем 2 години назад, когато дойде в „Лудогорец”, как го реши?
- По принцип исках да сменя клуба, по това време ми оставаха 6 месеца договор с „Шериф”. Шефовете ме викнаха и ми предложиха нов, който го отклоних и реших да чакам изгодни оферти не само от финансова гледна точка, но и чисто професионално. И така от „Лудогорец” ми се обадиха, преди това ме бяха искали година по-рано, но не се получиха тогава нещата. Иначе „Лудогорец” ме спечели главно с концепцията, която представи, и времето показа, че съм направил правилния избор.
- Промени ли те с нещо „Лудогорец”?
- Да, смятам, че тук се развих още като футболист. Аз съм на такава възраст, че трябва да работя здраво, да се подобрявам, да вдигам нивото. Показателно е, че като дойдох тук, постигнах и успехи, спечелих награди и титли. Също така съм се променил и като човек, мисля, че узрявам с годините.
- А ти вярвал ли си, че две години по-късно ще си избран за най-добър вратар в Лига Европа, ще си влязъл в Шампионската лига и сега ще си футболист на годината?
- Честно казано, едва ли съм си го мислил в този ред. Разбира се, донякъде вярвах и исках да сме на върха, затова дойдох в „Лудогорец”. Подписах с мисълта да направим пробив поне в Европа и след това се надявах вътрешно в себе си да влезем в Шампионската лига. За моя радост всичко това се сбъдна, но никога не съм си представял, че от УЕФА ще ме отличат като най-добър в групите на Лига Европа.
- За много хора сте бялата лястовица в българския футбол. Ти приемаш ли го по този начин?
- Не, не, това са някакви определения, които са крайни. Човек трябва да си върши работата, да помага на съотборниците си и да държи високо ниво.
- А как си обясняваш, че сякаш от нищото върнахте успехите на българския футбол? Изключение ли сте от правилото?
- Не е изключение от правилото, просто в клуба се работи правилно и целенасочено. А когато това е налице и хората, които работят, имат представа какво правят, резултатите идват. Разбира се, много е важно и спокойствието. Благодарение на собствениците на клуба и всички предоставени възможности, перфектните условия и финансирането ние, футболистите, можем да показваме максимума. Осигурени сме финансово и затова мислим единствено за футбол, а не за странични неща. Смятам, че при нас всичко се получава, и мисля, че ако другите български отбори се стабилизират, на първо време чисто финансово, и започнат да работят в тази насока и им се остави повече свобода, и те ще постигнат успехи. На практика ние не сме някакви пионери, защото това нещо вече беше направено от отбора на „Левски”. Ние не сме първият отбор, който е влязъл в групите на Шампионската лига, надявам се да не сме и последният. Българският футбол има нужда от по-сериозна конкуренция, за да можем отново ще се появим на футболната карта на Европа и на света естествено.
- Трудно ли ти е вътре на терена с толкова много чужденци?
- Свикнал съм, говоря на много езици по време на мач. Опитвам се да помагам на всеки на терена и ако знам думи на английски или португалски примерно, да ги казвам, за да ме разбират всички. В „Шериф” също имаше много чужденци, най-различни и си бяхме мултинационален отбор. Това никога не е било проблем, по-важно е да са добри футболисти и добри момчета, а при нас това е факт.
- Преди известно време беше известен по-скоро като Владо Стоянов от „Шериф” и те свързваха с историите от „Черноморец”. Как промени мнението на хората?
- Когато играеш добре, когато се представяш на едно постоянно ниво, нормално е хората да те харесват и да те обичат. Това няма как да не ме радва, защото виждам, че хората наистина го оценяват. Още по-щастлив съм, че успявам да поддържам едно ниво на постоянство, което смятам, че е най-важното за един спортист. Само по този начин можеш да си харесван и обичан от хората. Иначе миналото си е минало, аз се опитвам просто да си върша работата. Нормално е, когато съм в България, хората да ме следят повече, не мисля, че съм бил много популярен, докато играех в „Шериф”. Знам, че пътят от върха до дъното е кратък, затова трябва да държиш постоянно ниво. Изкачването в йерархията обаче е много по-трудно. Не си правя илюзии, че ще съм само на върха, но съм амбициран да запазя постигнатото.
- Въпреки наградите ви предстои много тежка битка през пролетта. Тази година ли ще ви бъде най-трудно да станете шампиони?
- Ами така се разви първенството, че май тази се очертава най-трудната. През първия сезон не съм бил в отбора, не знам тогава какво е било и колко трудно се е развила битката за титлата. Смятам, че ако показваме игрите, които можем, и стила, който сме свикнали да демонстрираме, едва ли ще имаме проблеми да станем шампиони. Отборите в първата шестица са доста силни и можеш да загубиш от всеки.
- Загубата от „Берое” ще ви събуди ли малко?
- Надявам се. Може би още не се бяхме настроили на вълна за официални срещи и затова загубихме. Дано още в реванша да покажем друго лице и да продължим напред. Няма да е лесно, защото „Берое” е добър отбор, но ние играем на собствен терен. Работим, за да вдигаме нивото си, и ако не сме на 100%, трябва да покажем поне 80, за да продължим. Но нека не ги подценяваме, всичко зависи от това какво ще покажем на терена. Надявам се да се събудим и да започнем да играем това, което всички очакват.
Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"
- Владо, колкото и да е клиширано, какво е чувството да си Футболист на годината?
- Това е невероятно. Мисля, че това е най-голямото признание, което може да спечели един български футболист. Все пак знаем какви имена са записани със златни букви в историята на българския футбол, кои хора са печелили този приз.
- Нареди се до легенди, кой те поздрави първи?
- Много хора ми звъняха и ми пращаха съобщения. Честно казано, не знам. Не знам кой беше първият, който ме поздрави, но гледах да обърна повече внимание на хората от семейството и на близките ми приятели. Аз съм благодарен, тъй като доста хора ме поздравиха и ми се обадиха, за което съм им признателен.
- Очакваше ли тази награда?
- Ами не, никога не съм си помислил, че мога да спечеля наградата „Футболист на годината”, и съм много изненадан.
- В последните няколко години двама вратари печелят - ти и Ники Михайлов. Как си го обясняваш?
- Значи това е факт. Победата, от една страна, е хубаво нещо, той като това значи, че и двамата се представяме доста добре. Това е похвала за нашата работа, но не е чак толкова добре за българския футбол, щом вратарите са най-добрите. Това не би трябвало да е така според мен. Пожелавам на някой млад български футболист да спечели тази награда догодина.
- Но пък, от друга страна, като че ли за първи път е толкова оспорвана, доста момчета от „Лудогорец” бяха поставени в анкетите.
- Ами да, аз смятам, че който и да беше спечелил от нашия отбор, щеше да бъде напълно заслужено, тъй като направихме доста хубави неща и всеки индивидуално игра доста добре. Отборът също беше много силен през цялата година. Няма да е пресилено, ако кажа, че всеки я заслужаваше.
- Наградите и церемониите са хубаво нещо, обаче изниква и негативизъм спрямо избора. Защо?
- Какво да ви кажа, винаги има хора, които говорят негативно, и хора, които си говорят позитивно, така че дали са нормални тези неща, или не, не мога да кажа, но в България поне сме свикнали с това нещо. Който и да изберат, има „за”, има и „против”. Не можеш да бъдеш обичан от всички.
b]- Цялата година за теб беше като един филм. Какво ти изплува първо в съзнанието?
- Ами най-яркият спомен лично за мен е мачът в Рим с „Лацио”. Там бихме с 1:0, играхме много силно, тогава хванах и дузпата, този мач няма да го забравя никога. Иначе най-ярко и силно си спомням влизането в Шампионската лига. От доста години това ми е голяма мечта и няколко пъти ми се изплъзваше. Имах шанс да вляза с „Шериф”, а после и с „Лудогорец”. Радвам се обаче, че най-накрая от третия път успях, а и освен това го направих с български отбор.
- А има ли нещо, за което въобще съжаляваш през изминалата година?
- Не, аз като цяло няма неща, за които да съжалявам. Направихме много силен сезон, станахме шампиони с 12 точки разлика пред втория, взехме купата, после суперкупата. За Шампионската лига и Лига Европа няма какво да кажа. Аз като цяло за нищо през моя живот не съжалявам. Научил съм се да гледам напред, миналото си остава в миналото, така че само напред.
- А носи ли още по-голяма отговорност тази награда, която ти връчиха?
- Естествено, тази награда задължава, да, както казах вчера и когато я получих, тази награда задължава не само да поддържаш това ниво, а и да докажеш, че тя не е случайност. Напротив, дори да надграждаш и следващата година да бъдеш още по-добър. Така че определено ме задължава тази награда и трябва да подобрявам себе си.
- Нека да се върнем 2 години назад, когато дойде в „Лудогорец”, как го реши?
- По принцип исках да сменя клуба, по това време ми оставаха 6 месеца договор с „Шериф”. Шефовете ме викнаха и ми предложиха нов, който го отклоних и реших да чакам изгодни оферти не само от финансова гледна точка, но и чисто професионално. И така от „Лудогорец” ми се обадиха, преди това ме бяха искали година по-рано, но не се получиха тогава нещата. Иначе „Лудогорец” ме спечели главно с концепцията, която представи, и времето показа, че съм направил правилния избор.
- Промени ли те с нещо „Лудогорец”?
- Да, смятам, че тук се развих още като футболист. Аз съм на такава възраст, че трябва да работя здраво, да се подобрявам, да вдигам нивото. Показателно е, че като дойдох тук, постигнах и успехи, спечелих награди и титли. Също така съм се променил и като човек, мисля, че узрявам с годините.
- А ти вярвал ли си, че две години по-късно ще си избран за най-добър вратар в Лига Европа, ще си влязъл в Шампионската лига и сега ще си футболист на годината?
- Честно казано, едва ли съм си го мислил в този ред. Разбира се, донякъде вярвах и исках да сме на върха, затова дойдох в „Лудогорец”. Подписах с мисълта да направим пробив поне в Европа и след това се надявах вътрешно в себе си да влезем в Шампионската лига. За моя радост всичко това се сбъдна, но никога не съм си представял, че от УЕФА ще ме отличат като най-добър в групите на Лига Европа.
- За много хора сте бялата лястовица в българския футбол. Ти приемаш ли го по този начин?
- Не, не, това са някакви определения, които са крайни. Човек трябва да си върши работата, да помага на съотборниците си и да държи високо ниво.
- А как си обясняваш, че сякаш от нищото върнахте успехите на българския футбол? Изключение ли сте от правилото?
- Не е изключение от правилото, просто в клуба се работи правилно и целенасочено. А когато това е налице и хората, които работят, имат представа какво правят, резултатите идват. Разбира се, много е важно и спокойствието. Благодарение на собствениците на клуба и всички предоставени възможности, перфектните условия и финансирането ние, футболистите, можем да показваме максимума. Осигурени сме финансово и затова мислим единствено за футбол, а не за странични неща. Смятам, че при нас всичко се получава, и мисля, че ако другите български отбори се стабилизират, на първо време чисто финансово, и започнат да работят в тази насока и им се остави повече свобода, и те ще постигнат успехи. На практика ние не сме някакви пионери, защото това нещо вече беше направено от отбора на „Левски”. Ние не сме първият отбор, който е влязъл в групите на Шампионската лига, надявам се да не сме и последният. Българският футбол има нужда от по-сериозна конкуренция, за да можем отново ще се появим на футболната карта на Европа и на света естествено.
- Трудно ли ти е вътре на терена с толкова много чужденци?
- Свикнал съм, говоря на много езици по време на мач. Опитвам се да помагам на всеки на терена и ако знам думи на английски или португалски примерно, да ги казвам, за да ме разбират всички. В „Шериф” също имаше много чужденци, най-различни и си бяхме мултинационален отбор. Това никога не е било проблем, по-важно е да са добри футболисти и добри момчета, а при нас това е факт.
- Преди известно време беше известен по-скоро като Владо Стоянов от „Шериф” и те свързваха с историите от „Черноморец”. Как промени мнението на хората?
- Когато играеш добре, когато се представяш на едно постоянно ниво, нормално е хората да те харесват и да те обичат. Това няма как да не ме радва, защото виждам, че хората наистина го оценяват. Още по-щастлив съм, че успявам да поддържам едно ниво на постоянство, което смятам, че е най-важното за един спортист. Само по този начин можеш да си харесван и обичан от хората. Иначе миналото си е минало, аз се опитвам просто да си върша работата. Нормално е, когато съм в България, хората да ме следят повече, не мисля, че съм бил много популярен, докато играех в „Шериф”. Знам, че пътят от върха до дъното е кратък, затова трябва да държиш постоянно ниво. Изкачването в йерархията обаче е много по-трудно. Не си правя илюзии, че ще съм само на върха, но съм амбициран да запазя постигнатото.
- Въпреки наградите ви предстои много тежка битка през пролетта. Тази година ли ще ви бъде най-трудно да станете шампиони?
- Ами така се разви първенството, че май тази се очертава най-трудната. През първия сезон не съм бил в отбора, не знам тогава какво е било и колко трудно се е развила битката за титлата. Смятам, че ако показваме игрите, които можем, и стила, който сме свикнали да демонстрираме, едва ли ще имаме проблеми да станем шампиони. Отборите в първата шестица са доста силни и можеш да загубиш от всеки.
- Загубата от „Берое” ще ви събуди ли малко?
- Надявам се. Може би още не се бяхме настроили на вълна за официални срещи и затова загубихме. Дано още в реванша да покажем друго лице и да продължим напред. Няма да е лесно, защото „Берое” е добър отбор, но ние играем на собствен терен. Работим, за да вдигаме нивото си, и ако не сме на 100%, трябва да покажем поне 80, за да продължим. Но нека не ги подценяваме, всичко зависи от това какво ще покажем на терена. Надявам се да се събудим и да започнем да играем това, което всички очакват.
Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"
