За морала и средните пръсти в родния футбол

Снимка: Пресслужба на Литекс
Пролетният полусезон в А група стартира, а с него футболните страсти започнаха да потичат бурно, като придошла река от топящ се планински сняг.

Родният запалянко, свикнал да пие бира и чопли семки, псувайки пред малкия екран поредната „футболна драма” по българските терени, бе неприятно сюрпризиран. Оказа се, че вече това удоволствие се заплаща и ако иска отново да гледа вечното дерби, борбата на Лудогорец за поредна шампионска титла, или опитите на Марек да оцелее в елита, трябва да се абонира за канал, по който освен А група, ще се излъчват и много други спортни събития. Определено крачка, която ни доближава до развитите европейски страни, крачка която е полезна за българския футбол, но не кореспондира с балканския манталитет на фенската маса у нас.

Първият кръг за календарната 2015 г. противопостави в Ловеч местния Литекс, срещу шампиона Лудогорец. Двубой, след който се заговори за морал, комплекси и прочие. Постъпката на Козмин Моци, който размаха средни пръсти пред домакинската агитка отприщи вълна от коментари. Основно те се изразяваха в яростна критика към бранителя, който нямал морал, а поведението му повече отивало на футболист от селските групи, а не на шампиона на България. Определено неприличният жест не подхожда на румънеца, който класира своя отбор за груповата фаза на ШЛ. Любимецът на Разград, а и на не малка част от неутралните фенове, които скандират името му на всеки мача на Лудогорец на Националния Стадион, поднесе своите извинения и това беше най – логичната постъпка.

Напълно естествено, хейтът срещу Моци се стовари като бумеранг и върху Лудогорец. Не, че това е нещо ново за „зелените”, но бе поредния повод да се изсипе нова порция помия, както върху отбора, така и върху собственика на клуба – Кирил Домусчиев. След като бе реализиран проектът за платения канал и телевизионните права на всеки от тимовете в нашия шампионат, Домусчиев бе заклеймен като корена на всяко зло, което се случва и най – вече ще се случва в А група, като човекът, който едва ли не ще определя новия шампион, защото той е първоизточника на финансирането на проекта, както и седи в зараждането на самата идея. Този род изказвания граничещи с теория на конспирацията оставям без коментар. Ще отбележа само мълниеносния ефект, който оказа върху футболните фенове тази иновация. Те започват да се завръщат на стадионите и то видимо. Да, плодовете на това начинание имат своята цена, но ще стават все по – сладки с времето.

Нека да се върнем на морала в Лудогорец, а и в българския футбол. Разградчани не са от Марс. Вярно, те са като оазис в пустинята А група, но средата, в която се съревновават с останалите отбори, няма как да не окаже влияние и върху тях. В страна, където футболът върви ръка за ръка с чалгата, където играчи се напиват в Студентски град и след това се качват пияни зад волана, където процъфтява корупцията и черното тото, където ултраси унижават треньори, събличайки ги пред камера, се появява средния пръст на Моци, който е показател за липса на морални ценности? Не, по никакъв начин не оправдавам подобно поведение и то не трябва да присъства на терена, но правейки проста съпоставка, този жест започва леко да бледнее.

Ясно е, че при „орлите” целите винаги са високи и са свързани с титли. Това няма как да не повлияе на футболисти и треньори. В този отбор обаче витае нервност и средните пръсти започват да стават рецидив. В мачът срещу ЦСКА, който завърши 1-1, Фабио Ешпиньо бе човекът, който даде израз на емоциите си по този начин, с Литекс Моци изтърва нервите си. Дерменджиев има какво да работи от психологическа гледна точка с футболистите си, за да може да ги изведе до четвърти пореден трофей в шампионата. Това би наранило конкурентите за титлата на Лудогорец много повече, от средния пръст на Моци, Ешпиньо, или на който и да е в зелено.

Людмил Тишев