За олигофрените, журналистите и футбола
900
Цялата спортна общественост се тресе след интервюто на собственика на Лудогорец -Кирил Домусчиев, който нарече "олигофрен" репортер на btv. Скандалът отекна далеч над спортните среди и за него не спира да се говори вече няколко дена. Последва логично извинение, което по никакъв начин не намали нагнетеното напрежение около случая.
Ще започна анализа си с футбола. За четвърти пореден път Лудогорец стана шампион на България и нека да си признаем напълно заслужено. Трябва да си признаем и друго, че "А" група от сезон на сезон запада все повече. Доказателствата са многобройни, но най - вече бие на очи агонията на софийските грандове, които буквално просят пари от фенове, държава и бизнес, за да могат да се сдобият с лиценз за родното първенство, европейските турнири или и двата. Футболните аргументи липсват, както липсваха и головете на ЦСКА от началото на годината. За сметка на това пък в някои срещи падаха подозрително много попадения. На фона на всичко това Лудогорец продължава да пише история, ставайки вторият отбор в България, след тима от "Борисовата градина", който реди четири поредни титли.
Разградчани покачиха и коефициента на страната ни с европоходите си в ШЛ и ЛЕ и вече първите три отбора ще могат да се борят за евро квоти. Но какво от това, те са най - мразеният отбор в България и защо? Защото живеем може би в държава на "олигофрени"? Не, не е това точното определение, макар че е на място за определени индивиди. Живеем в държава на комплексари и бай ганьовщина. Народопсихологията на българина е да гледа в паницата на другия и да се радва, когато той е зле, или да страда, когато той е добре - мразейки, завиждайки и правейки всичко по силите си, за да го принизи на неговото ниво.
Това се случва и с Лудогорец, неговия собственик, фенове и футболисти. Злобата и омразата, която се сипе над разградския отбор, вече не е само с епицентър София. След меко казано просташката декларация от Литекс, реплики от Ботев и Берое също не липсват, става ясно, че футболна България е настръхнала срещу единствения светъл лъч в едно от най - западналите първенства в целия свят. Именно целият този негативизъм, който извира отвсякъде, е причина за избухванията и неприлични жестове на футболисти на "орлите", за нетипични скандирания от феновете на "зелените" по трибуните и разбира се за интервюто на Кирил Домусчиев.
Понеже от игрова гледна точка всички тимове са поне с 3 класи под "орлите" и няма как да им се противопоставят, трябва да бъде ударено по тях по друг начин. В публиката зложелателите откриват единственото слабо място, по което се стреля винаги срещу "зелените". Иронизирана по много начини, при всяка удобна възможност.
С оглед малкото населено място, което е Разград, няма как Лудогорец да извади 15-20 000 хиляди човека на мач, но в повечето случаи срещите на шампионите са много повече посещавани от колкото на големите ЦСКА и Левски, които понякога не могат да съберат и 500 човека на стадиона и то в домакински двубой. Приключвам с футбола, защото всеки поне малко разбиращ от тази игра, не може да отрече, че Лудогорец е тим от европейски тип, показващ класа на терена и е управляван в правилната посока.
Журналистите? Има журналисти и псевдо такива. В повечето случаи става въпрос за журналя, които са чували само за безпристрастна журналистика, но никога не са я практикували. В конкретния случай, младият репортер не бе "олигофрен". Всеки един негов въпрос беше насочен с провокативна цел, но пък все пак това е пътят да пробиеш сред голямата конкуренция. Може би нямаше да знаем името - Димитър Тасев, ако въпросите му бяха стандартни и клиширани. Не изключвам разбира се репортерът на btv да е един от многото "фенове" на Лудогорец, които изпитват истинско щастие, ако нещо с разградския тим или около него не върви, но искрено се надявам първата ми хипотеза да е вярната.
На последно място идват "олигофрените". Олигофрени сме, ако не оценяваме какво дава на родното първенство Лудогорец. Такива сме, ако съдим един отбор по публиката, стадиона му, а не по играта и резултатите, които постига. Олигофрени ставаме, когато се скандира "турци сте" на Националния Стадион "Васил Левски" в мач, в който "зелените" бранят честта на България. Ако може не ми говорете, че има национален отбор, който е за това, защото на "Анфийлд" и "Бернабео" се пееше химна на България, а не на Лудогорец, защото "орлите" играят за повишаване освен на своя коефициент и за този на българския клубен футбол, но олигофрените не го разбират и само злобеят.
Людмил Тишев
Ще започна анализа си с футбола. За четвърти пореден път Лудогорец стана шампион на България и нека да си признаем напълно заслужено. Трябва да си признаем и друго, че "А" група от сезон на сезон запада все повече. Доказателствата са многобройни, но най - вече бие на очи агонията на софийските грандове, които буквално просят пари от фенове, държава и бизнес, за да могат да се сдобият с лиценз за родното първенство, европейските турнири или и двата. Футболните аргументи липсват, както липсваха и головете на ЦСКА от началото на годината. За сметка на това пък в някои срещи падаха подозрително много попадения. На фона на всичко това Лудогорец продължава да пише история, ставайки вторият отбор в България, след тима от "Борисовата градина", който реди четири поредни титли.
Разградчани покачиха и коефициента на страната ни с европоходите си в ШЛ и ЛЕ и вече първите три отбора ще могат да се борят за евро квоти. Но какво от това, те са най - мразеният отбор в България и защо? Защото живеем може би в държава на "олигофрени"? Не, не е това точното определение, макар че е на място за определени индивиди. Живеем в държава на комплексари и бай ганьовщина. Народопсихологията на българина е да гледа в паницата на другия и да се радва, когато той е зле, или да страда, когато той е добре - мразейки, завиждайки и правейки всичко по силите си, за да го принизи на неговото ниво.
Това се случва и с Лудогорец, неговия собственик, фенове и футболисти. Злобата и омразата, която се сипе над разградския отбор, вече не е само с епицентър София. След меко казано просташката декларация от Литекс, реплики от Ботев и Берое също не липсват, става ясно, че футболна България е настръхнала срещу единствения светъл лъч в едно от най - западналите първенства в целия свят. Именно целият този негативизъм, който извира отвсякъде, е причина за избухванията и неприлични жестове на футболисти на "орлите", за нетипични скандирания от феновете на "зелените" по трибуните и разбира се за интервюто на Кирил Домусчиев.
Понеже от игрова гледна точка всички тимове са поне с 3 класи под "орлите" и няма как да им се противопоставят, трябва да бъде ударено по тях по друг начин. В публиката зложелателите откриват единственото слабо място, по което се стреля винаги срещу "зелените". Иронизирана по много начини, при всяка удобна възможност.
С оглед малкото населено място, което е Разград, няма как Лудогорец да извади 15-20 000 хиляди човека на мач, но в повечето случаи срещите на шампионите са много повече посещавани от колкото на големите ЦСКА и Левски, които понякога не могат да съберат и 500 човека на стадиона и то в домакински двубой. Приключвам с футбола, защото всеки поне малко разбиращ от тази игра, не може да отрече, че Лудогорец е тим от европейски тип, показващ класа на терена и е управляван в правилната посока.
Журналистите? Има журналисти и псевдо такива. В повечето случаи става въпрос за журналя, които са чували само за безпристрастна журналистика, но никога не са я практикували. В конкретния случай, младият репортер не бе "олигофрен". Всеки един негов въпрос беше насочен с провокативна цел, но пък все пак това е пътят да пробиеш сред голямата конкуренция. Може би нямаше да знаем името - Димитър Тасев, ако въпросите му бяха стандартни и клиширани. Не изключвам разбира се репортерът на btv да е един от многото "фенове" на Лудогорец, които изпитват истинско щастие, ако нещо с разградския тим или около него не върви, но искрено се надявам първата ми хипотеза да е вярната.
На последно място идват "олигофрените". Олигофрени сме, ако не оценяваме какво дава на родното първенство Лудогорец. Такива сме, ако съдим един отбор по публиката, стадиона му, а не по играта и резултатите, които постига. Олигофрени ставаме, когато се скандира "турци сте" на Националния Стадион "Васил Левски" в мач, в който "зелените" бранят честта на България. Ако може не ми говорете, че има национален отбор, който е за това, защото на "Анфийлд" и "Бернабео" се пееше химна на България, а не на Лудогорец, защото "орлите" играят за повишаване освен на своя коефициент и за този на българския клубен футбол, но олигофрените не го разбират и само злобеят.
Людмил Тишев
