Лудогорец може да вземе най-голямата си победа

Снимка: ludogorec.net (архив)
Тази вечер България ще си припомни що е то голям европейски мач. След като останахме с един участник в турнирите, отново Лудогорец ще трябва да бърше срама от челата. В Разград гостува знаменит тим – европейският шампион от 1991 г. Цървена звезда, гигант на Балканите. Ако има отбор у нас, който днес може да се мери със Звезда, това е само Лудогорец, никой друг.

Двете срещи със сърбите ще покажат дали Лудогорец ще играе в Европа до Коледа, или не (б.а., успех над Звезда ще гарантира минимум групи на Лига Европа). Освен чисто финансовата полза, която не е малка – 3 млн. евро за участие на плейоф в Шампионската лига, разградчани имат и друг голям стимул - феновете! През 2013 и 2014 г., когато Лудогорец игра в групите на Лига Европа и в Шампионската лига, имаше 10 мача на Националния стадион „Васил Левски“, на които дойдоха 300 000 души от цялата страна. И тогава всички бяха от Лудогорец, всички пееха за Моци, всички искаха да носят екипа на Марселиньо, някои дори си кръщаваха котките на Роман Безяк. Лудогорец не само доведе големи европейски отбори у нас, но и показа хубав футбол срещу тях, а някои дори победи. Затова хората започнаха да му симпатизират.

Същата може да бъде ситуацията тази година. Българският футбол се нуждае отчаяно от ново чудо. За кого да викат днес децата? Левски не е онзи Левски, който побеждаваше гиганти. За ЦСКА какво да кажем?! Прощавайте, за Литекс-София. Те, възрастните, се объркват за кого да викат, какво остава за децата.

При тази нерадостна картинка в София Лудогорец е приятното изключение - има ясен собственик, има база, има емблема, не краде чужди стадиони и не погазва брутално законите. Вярно, не сме свикнали Делиорманът да е лицето на България, но когато задникът е в столицата, сме длъжни да приемем фактите такива, каквито са.

По-добре нещо истинско в Разград, отколкото нещо измамно в София. Затова предстоящите мачове със Звезда са нещо повече от пари и точки за ранглистата на УЕФА. Те са вещественото доказателство, че не всичко в българския футбол, а и в целия ни живот е тиня, далавера и отчаяние.

Симеон Кичуков, 7 дни спорт