5 отбора в битка за титлата в "А" група

Девет кръга преди края "А" група стана по-инте­ресна отвсякога. За раз­лика от предишни години, сега сезонът тепърва навлиза в най-вълнуващата си част, а финалът няма да е надбягване с два коня и едно магаре за цвят. Тази година цели 5 отбо­ра имат реален шанс да се преборят за първото място, а крайното класи­ране изглежда абсолютно непредвидимо. Тепърва предстоят го­ляма част от директните сблъсъци на претенден­тите за титлата. ЦСКА приема Литекс и гостува на Левски и Лудогорец. Още в понеделник сините ще се изправят срещу разградчани.

Черноморец вече взе скалпа на ЦСКА и сега точи томахавката и за останалите съперници. Изобщо всеки от петте претендента за титлата има достатъчно места, където да се спъне, но и предостатъчно шансове да покаже, че именно той заслужава да се окичи със златните медали. Развитието на "А" група обаче отново показа колко е важен треньорският фак­тор. Нещо, което от годи­ни поради една или друга причина клубните прези­денти пренебрегват. Добрият наставник оба­че се оказа по-ценен и от 10 нови попълнения. Най-яркото доказателство за това е Димитър Димитров-Херо.

През лятото отборът му беше кръгла нула. Пари за селекция ня­маше, а старите играчи си бяха заминали. Той обаче сглоби уникален отбор. Знаеше какво търси и го намери. Взе свободни агенти от чужбина, които идеално му паснаха на схемата и го задържаха в тройката. През зимата той трябваше да повто­ри същото упражнение. ЦСКА открадна Анеси, а Жужу беше продаден с печалба от 600 000 за клуба. Но тази ситуация не уплаши Херо, защото вече показа, че умее да работи правилно. Шефовете на ЦСКА също взеха единственото си вярно решение в по­следната година - върнаха Стойчо Младенов. И той, както и Херо е врял и ки­пял във футбола. Успя да подреди така отбора си, че 11-те на терена взаимно да компенсират слабо­стите си и същевременно всеки да дава максимума от себе си. И така Карачанаков, Грънчов, Галчев и всички останали, които доскоро бяха за смях, се оказаха на първо място в класирането. При това го постигнаха, след като през зимата клубът про­даде 4 от титулярите си, четирима избягаха, а още трима бяха наказани за допинг. Но въпреки това Стойчо Младенов показа, че ЦСКА има дух и поня­кога, ако знаеш как да го използваш, той може да е много полезен. Така ЦСКА и Черно­морец се оказаха двата отбора, в които в момента се работи изключително правилно по спортно-техническите въпроси. И само заради треньорите си сега са в битката за титлата, въпреки че преди три месеца се бяха превърнали в сергии за предколедна разпродажба. За разлика от тези отбо­ри в Левски изнесо­ха показно как не тряб­ва да се правят нещата. Сложиха Гонзо, махнаха Гонзо.

После заложиха на Костов и пак го махнаха. И сега -пак с Георги Иванов начело. Всичко това показва, че на Герена все още нямат ясна визия за развитието на клуба и реагират на момента. Това е и причината Левски да продължава да издиша. Лудогорец като млад отбор показва две лица. В Разград има страхотни футболисти и напорист треньор, но Петев, а и клубът като цяло понякога демонстрират грешките на израстването и затова към този момент не успяват да развият пълния си потен­циал.

Всъщност това, кое­то става сега с Лудогорец, беше съвсем очаквано и още през зимата коментирахме, че най-голямата опасност за разградчани е да не издържат на напре­жението. Което се случи в последните три мача. Но това далеч не означава, че в следващите срещи отбо­рът няма да се вдигне и да навакса изоставането. За финал и тотално от­писаният Литекс също се присламчи на една точка от Левски и Лудогорец и на шест от водача ЦСКА. При това само с 2 големи промени. Първата - Хрис­то Стоичков.

Видно е, че той е по-различен и по-улегнал в сравнение с това, което показа в националния отбор. Вече не залага на схема с двама защитници и шест напада­тели. Узрял е и се е укро­тил. Работи хладнокръвно и най-важното - поне на два пъти - срещу Левски и срещу Славия, показа, че знае как да си води мачовете. И второ - до­веде качествен централен нападател в лицето на Никасио. Именно това липсваше на оранжевите през есента, когато бра­зилското недоразумение Кодо демонстрираше качества на прът за брулене на орехи, но не и на изявен голмайстор. След като реши проблема с атака­та, Стоичков започна да печели и ако продължи така, може да се погледне по-смело към първото място.

Източник : в-к "7 дни спорт"