Светослав Дяков – моторът на Лудогорец
2884
Липсата на голове е най-големият минус на халф номер едно у нас в момента
През този сезон Лудогорец смая всички. Новакът в групата определено играе най-добрия футбол у нас – факт, признат от всички специалисти. След като повече от 2/3 от първенството измина, възпитаниците на Ивайло Петев са с реални шансове да спечелят и двата трофея у нас – втори са във временното класиране и са на полуфинал за купата срещу втородивизионния Септември Симитли.
Всички се прехласват по атакуващия и резултатен футбол на Лудогорец. Овациите ги обират капитана Емил Гъргоров, бразилската звезда Марселиньо, майсторът на решителните попадения Иван Стоянов. Работата на един човек обаче остава в сянка, а именно той е в основата на добрите атаки на орлите. Става въпрос за Светослав Дяков – човекът, който се утвърди като най-добрия дефанзивен халф у нас. Той изгради железен тандем с опитния Станислав Генчев. А благодарение на работоспособността на двамата, които мачкат съперниците в центъра на терена, орлите се представят толкова добре. Това не остана незабелязано и от новия национален селекционер Любослав Пенев. Легендарният нападател заложи твърдо на Дяков в първия си двубой срещу Унгария (1:1) и той не го подведе – бе един от най-добрите на терена. За да стигне до фланелката с герба обаче благоевградчанинът извървя дълъг път.
Съни, както го наричат приятелите му, започва да тренира в Пирин под ръководството на Йордан Попмихайлов. В малки периоди играе и в гарнитурите водени от Васил Петров и вече покойния Христо Христов – Бараката. Винаги обаче е бил халф, никога не е играл на друг пост. Едва 17-годишен е взет в първия отбор на орлетата. Път му дава Йордан Боздански – Зико. Изиграва и два двубоя за юношеския национален тим. Дебютът за Пирин обаче прави под ръководството на Петър Михтарски, а капитанската лента на зелените му връчва друг треньор – Йордан Самоковлийски. През сезон 2004/2005 младият капитан е несменяем титуляр – изиграва 29 мача за орлетата. На следващия сезон обаче Пирин е изваден от елита, тъй като президентът Методи Калъмбов има дългове към държавната хазна – продесионалният лиценз на отбора е отнет. Така Дяков остава без отбор, но получава предложение от Литекс. Заедно със Станислав Манолев приеме офертата на оранжевите. Люпко Петрович обаче не обръща внимание на талантите.
„3 месеца просто стояхме в Ловеч и не играехме. Петрович така и не ни даде шанс. Затова предпочетох да си стегна багажа и да се прибера в Благоевград. Може би това беше един от най-тежките ми периоди, трябваше да взема важно решение“, обяснява Дяков. Прибирайки се в родния си град той започва в другия местен тим – Пирин 1922 (бившият Македонска слава). И се налага като несменяем титуляр. След края на сезон 2007/2008 капитанът приема офертата на Локомотив София. В тима от надежда също веднага се утвърждава в стартовата единайсеторка. 3-години носи екипа на червено-черните, но решава да не удължи контракта си. Така през миналото лято грандовете ни Левски и ЦСКА започват да се облизват за подписа му. Димитър Димитртов – Херо, който тогава води преговори със сините го препоръчва на мениджъра на Левски Георги Иванов – Гонзо. ЦСКА също прави опити да го вземе, след като половин година по-рано не успява да го прибере на „Армията“. Той обаче не бърза с избора си и в крайна сметка отива в Лудогорец. Останалото е ясно… Вече е един от най-постоянните играчи на тима. Бори се до края, отнема доста топки, умело подхваща атаките, не се притеснява да даде извеждащ пас. Не случайно и черногорския Младен Касчелан не може да хване ръка от него.
„Не съм някакъв уникален футболист. Не мога да отлича силните си страни – просто всичко е съвкупност – борбеност, характер, заставане, усет към играта. За радост, не съм имал големи трудности в кариерата си, но всичко съм постигнал сам. Засега се изкачвам стъпка по стъпка – Пирин, Локо Сф, Лудогорец, национален отбор. Ще видим коя ще е следващата“, уточнява той и предпочита да не говори за бъдещето, а да остане здраво стъпил на земята. И разкрива на кои играчи симпатизира – „Аз съм от Ювентус. Затова харесвам много Дел Пиеро, а преди това и Зинедин Зидан. Най-добрият играч в момента на моя пост без съмнение е Шави“, посочва Съни. И признава, че най-големият минус в играта му е фактът, че бележи малко.
„Може би това е големият ми минус. Ще се постарая обаче да започна да вкарвам“, казва Дяков. До момента той няма гол за Лудогорец в А група в 22-мача. 4 пъти се е разписвал за Пирин 1922, и два пъти за Локо Сф. А който знае какво усърдие полага в тренировките може да е сигурен, че ще изпълни поставената си цел.
Това е Светослав Дяков:
Роден на 31 май 1984 г. в Благоевград
Ръст: 176 см
Тегло: 70 кг
Предишни клубове: Пирин Бл, Литекс, Пирин 1922 (2005-2008), Локо Сф (2008-2011)
Кариера в А група
Сезон Клуб М Г
2004/2005 Пирин Бл 29 -
2005/2006 Пирин 1922 12 1
2007/2008 Пирин 1922 27 3
2008/2009 Локо Сф 25 -
2009/2010 Локо Сф 27 -
2010/2011 Локо Сф 27 2
2011/2012 Лудогорец 22 -
ОБЩО: 169 6
Източник: в-к Тема спорт
През този сезон Лудогорец смая всички. Новакът в групата определено играе най-добрия футбол у нас – факт, признат от всички специалисти. След като повече от 2/3 от първенството измина, възпитаниците на Ивайло Петев са с реални шансове да спечелят и двата трофея у нас – втори са във временното класиране и са на полуфинал за купата срещу втородивизионния Септември Симитли.
Всички се прехласват по атакуващия и резултатен футбол на Лудогорец. Овациите ги обират капитана Емил Гъргоров, бразилската звезда Марселиньо, майсторът на решителните попадения Иван Стоянов. Работата на един човек обаче остава в сянка, а именно той е в основата на добрите атаки на орлите. Става въпрос за Светослав Дяков – човекът, който се утвърди като най-добрия дефанзивен халф у нас. Той изгради железен тандем с опитния Станислав Генчев. А благодарение на работоспособността на двамата, които мачкат съперниците в центъра на терена, орлите се представят толкова добре. Това не остана незабелязано и от новия национален селекционер Любослав Пенев. Легендарният нападател заложи твърдо на Дяков в първия си двубой срещу Унгария (1:1) и той не го подведе – бе един от най-добрите на терена. За да стигне до фланелката с герба обаче благоевградчанинът извървя дълъг път.
Съни, както го наричат приятелите му, започва да тренира в Пирин под ръководството на Йордан Попмихайлов. В малки периоди играе и в гарнитурите водени от Васил Петров и вече покойния Христо Христов – Бараката. Винаги обаче е бил халф, никога не е играл на друг пост. Едва 17-годишен е взет в първия отбор на орлетата. Път му дава Йордан Боздански – Зико. Изиграва и два двубоя за юношеския национален тим. Дебютът за Пирин обаче прави под ръководството на Петър Михтарски, а капитанската лента на зелените му връчва друг треньор – Йордан Самоковлийски. През сезон 2004/2005 младият капитан е несменяем титуляр – изиграва 29 мача за орлетата. На следващия сезон обаче Пирин е изваден от елита, тъй като президентът Методи Калъмбов има дългове към държавната хазна – продесионалният лиценз на отбора е отнет. Така Дяков остава без отбор, но получава предложение от Литекс. Заедно със Станислав Манолев приеме офертата на оранжевите. Люпко Петрович обаче не обръща внимание на талантите.
„3 месеца просто стояхме в Ловеч и не играехме. Петрович така и не ни даде шанс. Затова предпочетох да си стегна багажа и да се прибера в Благоевград. Може би това беше един от най-тежките ми периоди, трябваше да взема важно решение“, обяснява Дяков. Прибирайки се в родния си град той започва в другия местен тим – Пирин 1922 (бившият Македонска слава). И се налага като несменяем титуляр. След края на сезон 2007/2008 капитанът приема офертата на Локомотив София. В тима от надежда също веднага се утвърждава в стартовата единайсеторка. 3-години носи екипа на червено-черните, но решава да не удължи контракта си. Така през миналото лято грандовете ни Левски и ЦСКА започват да се облизват за подписа му. Димитър Димитртов – Херо, който тогава води преговори със сините го препоръчва на мениджъра на Левски Георги Иванов – Гонзо. ЦСКА също прави опити да го вземе, след като половин година по-рано не успява да го прибере на „Армията“. Той обаче не бърза с избора си и в крайна сметка отива в Лудогорец. Останалото е ясно… Вече е един от най-постоянните играчи на тима. Бори се до края, отнема доста топки, умело подхваща атаките, не се притеснява да даде извеждащ пас. Не случайно и черногорския Младен Касчелан не може да хване ръка от него.
„Не съм някакъв уникален футболист. Не мога да отлича силните си страни – просто всичко е съвкупност – борбеност, характер, заставане, усет към играта. За радост, не съм имал големи трудности в кариерата си, но всичко съм постигнал сам. Засега се изкачвам стъпка по стъпка – Пирин, Локо Сф, Лудогорец, национален отбор. Ще видим коя ще е следващата“, уточнява той и предпочита да не говори за бъдещето, а да остане здраво стъпил на земята. И разкрива на кои играчи симпатизира – „Аз съм от Ювентус. Затова харесвам много Дел Пиеро, а преди това и Зинедин Зидан. Най-добрият играч в момента на моя пост без съмнение е Шави“, посочва Съни. И признава, че най-големият минус в играта му е фактът, че бележи малко.
„Може би това е големият ми минус. Ще се постарая обаче да започна да вкарвам“, казва Дяков. До момента той няма гол за Лудогорец в А група в 22-мача. 4 пъти се е разписвал за Пирин 1922, и два пъти за Локо Сф. А който знае какво усърдие полага в тренировките може да е сигурен, че ще изпълни поставената си цел.
Това е Светослав Дяков:
Роден на 31 май 1984 г. в Благоевград
Ръст: 176 см
Тегло: 70 кг
Предишни клубове: Пирин Бл, Литекс, Пирин 1922 (2005-2008), Локо Сф (2008-2011)
Кариера в А група
Сезон Клуб М Г
2004/2005 Пирин Бл 29 -
2005/2006 Пирин 1922 12 1
2007/2008 Пирин 1922 27 3
2008/2009 Локо Сф 25 -
2009/2010 Локо Сф 27 -
2010/2011 Локо Сф 27 2
2011/2012 Лудогорец 22 -
ОБЩО: 169 6
Източник: в-к Тема спорт
