Преди две години Мирослав Иванов премина в Монтана с намерението да си доработва като футболист преди пенсия. Беше изкарал на пълни обороти няколко сезона в Левски , искаше спокойна обстановка. И тогава го потърси Ивайло Петев. Викна го да играе в Разград за половин година. Колкото да вкарат отбора в "А" група. Пък после - ако иска. Или ако го искат.

Днес, за срам на всички в Лудогорец, габровецът е най-добрият футболист на отбора. А за срам на всички ритнитопковци може би и най-добрият в "А" група.

За срам, защото не може един футболист на 31 години да играе с желание, което е два пъти по-голямо от това на прохождащите Мишо Александров и Димо Бакалов. Това, че Миро е №1 в "А" група в момента казва всичко. В нея все още на бой отиват само "старците". Затова и Ивайло Петев не го вади от състава дори за контрола със Скрита сила (Мъдрево).

Просто Миро е и силата, и мъдростта на този Лудогорец. Което вади на преден план въпроса: Какво търсят там такива момченца като Мишо и Димо? Може би те трябва да минат една година през Монтана, да видят какво е нямане и чак тогава да се върнат в Разград. И току виж харесали футбола. Истинския. Този, който Миро винаги е обичал. И го играе още.

7 дни спорт